Тръгнахме на риболов,
вместо на успешен лов.
Под водата кой се крие
иска ми се да открия.

Хвърлям въдица – стръвта,
хваната е на върха:
кукичката във водата
рибата да лъже, мятам...

Дърпам после и въртя
мряната да засека...
Щом я хвана, ще я питам –
златна рибка тук ли скита?...

Има ли си тя мечта
като мене за света,
като сянка срамежлива
в ракитака ли се скрива?..

Мисля си, нареждам аз –
в миг излизам от захлас:
рибка сребърна се мята
пред очите ми, гърбата...

Златната пък утре пак
тук ще чакам аз до мрак...
И въпроси ще поставя,
днес ако не ги забравя.

Моят роден край е светъл –
има в него топлина.
Тъй прекрасно е небето,
българската ни земя...

Бог дари ни със благата
на природата добра –
носим все с любов в сърцата
планини и езера.

Малък е, но необен
той в душата и в света:
аз живея в край приятен
по-красив и от мечта.