Беззвучно се потапя във водата.
Завиждам й. Завиждам й за лекотата,

с която тя излиза от проблемите.
Едва ли са от мойте по-големи те.

По метода, по метода на рибата
опитвам да потъна аз във зимата.

Снегът да ме затрупа, да затрупа
като мече, заспало във хралупата,

и да се размразя едва напролет -
когато рибите излизат от подмолите.

Да вдишам топъл въздух със хрилете си.
И да обърна гръб завинаги на

                                                     страховете си.

Сянката на брадвата -
овала на отсечения дъб.

Сянката на кораба -
акулата със счупения зъб.

Сянката на корена -
развлеченият облак по дъното небесно.

Сянката на моя вик - прекрасна

                                              неразбрана песен.

Сянката на къщата - зазидано смирение.

В сянката на мислите
са легнали омачкани
дрехите
на моите съмнения.