Когато за първи път завели Георги Иванов при Александър Блок, той току-що бил навършил 15 години.
Г. Иванов, впоследствие бележит руски поет от първата вълна на емиграцията, си спомня, че когато Блок пишел статии или стихотворения, всички в къщата ходели на пръсти, а телефона го изключвали. Много често поетът отговарял на писма. Те идвали при него на цели връзки. „Често лекомислени или абсурдни. Все едно – от когото и да е писмото, Блок непременно ще отговори.” пише Г. Иванов в „Петербургски зими”. Всички писма до Блок, прилежно наредени на чистата писмена маса, били прономеровани и всяко от тях чакало своя ред. „Почеркът на Блок е равен, красив, четлив. Той пише без да бърза, уверено, твърдо. Отличното перо (при Блок всички писмени принадлежности са подбрани) плавно се движи по хартията… В дома е тихо.”
Когато попитали Блок откъде се е взела у него тази методичност, не е ли тя от немската кръв – поетът, удивен отвърнал: „Немската кръв? Не мисля. По-скоро – самозащита от хаоса.”
Без да се гледа на това какъв процент немска кръв има, Блок не много често през своя живот е бил зад граница. В резултат на задграничните му пътешествия в Италия и Франция били написани последователно „Италиански стихотворения” (1909 г.), драмата „Роза и кръст” (1912 г.) и поемата „Славеева градина” (1915 г.).
През 1897 г. по време на пребиваването си в курорта Бад Наугейм (Германия) Блок преживял и първото си юношеско увлечение – по К.М.Садовска, на която посветил много стихотворения, излезли впоследствие в цикъла Ante Lucem (1898-1890) и в сборника „Задграничните минали дни” (1920 г.), а също и цикъла „След дванадесет години” (1909-1914).
Цикълът „Ante Lucem” е първата крачка на Блок по пътя на търсенето на идеала, все още неясен („тайнствен, още непонятен знак…”). Понякога на поета даже му се струвало, че идеалът никога няма да се появи, нарича го „непредназначено щастие”. И то се оказва действителната статска съветница Ксения Садовска, дошла през май 1897 г. на немския курорт да лекува разклатеното си здраве и нерви. На своите 38 години тя вече не разчитала да срещне любовта, но добре знаейки цената си, се опитвала да хване в мрежата на кокетството някой от скучаещите около нея петербургски и московски светски знаменитости. Но ни най-малко – момче в гимназиална куртка. Блок наскоро бил навършил 17 години. Нежната, подвижната, извънредно екзалтирана дама привличала вниманието на курортистите не само с прекомерната театралност и високомерие на всички свои жестове, но и просто с мълчанието си.
Лелята на Блок, писателката Мария Андреевна Бекетова вижда в лицето на Ксения Михайловна опитна светска хищница. „Тя първа заговори със скромното момче, което не смееше да я погледне в очите, но бързо бе обхванато от любовно чувство. Красавицата по всякакъв начин се стараеше да го плени.”
Майката на Блок, разбира се, не била във възторг от това увлечение и ежедневно изпадала в истерия, чупела пръсти, но синът й за първи път бил равнодушен към всичко в света, освен към синеоката съветница. Ухажвал я не съвсем умело и това изглеждало в очите на Ксения Михайловна особено трогателно: всяка сутрин рози на входа, конвоиращата му сянка край нея, въздишки под прозореца. Поначало тя била объркана и от това объркване се държала смешно и нелепо, капризничела, мъчила се, връщала цветята, късала билетите за концерт, борила се със себе си с последни сили, ту отблъсквала, ту привличала. Но всичко това още повече разгаряло желанието на неопитния поет.
И той почти бегом отивал на срещи. Една такава вечер някак нежно и плавно преминала в нощ. Срещите престанали да бъдат само романтични. Блок се връщал в къщи рано сутрин и бледен, развълнуван нещо усърдно записвал в своя бележник. Своя първи лирически цикъл, озаглавен „К.М.С.”, той започва така:

Веднъж майката на Блок направила неочаквана визита на презрялата кокетка и й вдигнала скандал, след което още същата вечер отвела сина си в семейното имение в Шахматово. С това курортният роман на Блок приключил, а Александра Андреевна, тържествуваща вътрешно, писала до в къщи в своя привичен ироничен стил: „Сашура ухажва тук с велик успех пленителна дама, майка на 3 деца и действителна статска съветница. Смешно беше да се гледа Сашура в тази роля. Не знам това ухажване ще бъде ли тласък за Сашура към същността на неговата възраст и ще заприлича ли след това той повече на всеки друг млад човек. Едва ли.” Но и след завръщането си в Петербург, Блок известно време поддържал кореспонденция със Садовска.
В Бад Наугейм Блок се върнал години по-късно – през 1909 година заедно с жена си (Любов Дмитриева Менделеева) в тежък момент от своя живот. Внезапно нахлулите спомени отново придобили поетична форма:

Хотел „Лангдорф”, където при първото си идване с майка си се установил Александър Блок в Бад Наугейм, сега е станал градска забележителност. Управителката на хотела – мила възрастна фрау, често се разхожда из парка. И ако Бад Наугейм започнали да наричат „град на любовта”, немалка роля за това е изиграла първата романтична любов на Александър Блок, оставяйки след себе си само прекрасни стихове.