Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

Евгений Степанов

 

СЪВРЕМЕННАТА РУСКА ПРОЗА ИЗЖИВЯВА ДНЕС ОПРЕДЕЛЕНА КРИЗА

 

Постмодернизмът престана да бъде актуален, младите писатели, както и преди, трудно стигат до читателите, писателите от по-старото поколение по-често си мълчат, като че ли събират сили. Работата е там, че да се осмисли най-новата руска история е много сложно. Преживяното е твърде много, за да може да се проанализира с художествени средства стремително изменящата се епоха. Аз мисля, че съвременната руска проза неизбежно ще се придвижва по посока на синтеза на изкуствата - изящна словесност, публицистика, научна документалистика, възможно е също - и поезия. Новата книга на Александър Файн, включваща разказите „Моят приятел Вася", „В пенсия", „Портрет със сини очи", „Не отстъпвай, дъщеричке!", „Решение", „Медал", „Зетят Николай Иванович", говори за всичко това видимо, безспорно. В този сборник с художествена проза имаме работа не само с изящна словесност, тук изобилстват научните позовавания, даващи информация за известни музиканти, научни дейци, тук е представен целият исторически срез на определена епоха. Авторът Александър Файн е уникално явление в съвременната руска литература. Той е на 70 години, късно започва да пише като до този момент се е занимавал с наука - работил е даже с легендарния С. П. Карольов. Професор, към деветдесетте се насочва към бизнеса, има успехи, става значим предприемач. В литературата се появява изведнъж и доста видимо. Неговите разкази са публикувани в списанията „Децата на Ра" „Ден и нощ", „Крещатик" и много други, книгата му „Сред хората" влезе в ранг листата на престижната награда „Голямата книга". Александър Файн хише за това, което добре познава - за Колима, където е живялв детството си, за взаимоотношенията между хората, за спорта, за музиката...
Критикът Владимир Куркунов отчетливо характеризира творческият метод на Александър Файн - „това е разказ-съдба". На неголямо по размер пространство се разгръща животът на човека, на няколко човека, показват се техните желания, мисли, надежди, постъпки, борбата между доброто и злото вътре у всеки индивид. Файн избягва черно-белите стилистики, всеки личност при него е противоречива. Героят може великолепно да разбира от музика и едновременно с това да е обладан от напълно брутални маниери на поведение. Всъщност, пред нас е новият герой на нашето време. Силният, образованият, увереният в себе си, знаещият цената на живота и любовта и все пак съмняващият се в себе си: така ли трябва да живее той, правилно ли е постъпил в отношението си към жената, не са ли това напразно хвърлени сили? Но той живее така, както може да живее човек в конкретни условия. „Времето беше         такова" нерядко казва авторът. Този писател има забележително
качество - чувството за благодарност. Той е благодарен на съдбата, на любимата жена, на приятелите, на учителите (например, на проректора Сичев „с дворянска чиста кръв", който в суровите сталински години защитавал студентите- евреи), даже на верния си другар будилника Вася... Във всеки ред в разказите на Александър Файн има и болка, и любов към своята страна, където е преживян дълъг, ярък, наситен със събития, невероятен живот. И не случайно героят на разказа „Моят приятел Вася" казва: „Сега Русия е друга. Но аз и тогава ни бих я напуснал. Всичко това е мое. Русия без мен може, но аз без нея не бих могъл... Ако нещо у нас не е както трябва - лично аз съм отговорен..." Убеден съм, че сега руската литература не може да мине без писателя Александър Файн.