Лариса Токун
ЛАРИСА ИВАНОВНА ТОКУН е родена
в град Хабаровск. Детството и младежките й години преминават на Крайния Се- вер в Мурманска област, след това живее в Твер. По професия е учител по математика на английски език. От много години насам е в близкия до Москва град Лобня.
Има самостоятелни поетични книги, печатала е в много алманаси и сборници: „Православна антология на ХХ век”, в. „Литературен вестник”, сп.
„Наш съвременник”, сп. „Библио текар”, сп. „Огньовете на Москва”, в. „Лобня”, руски вестник „Единение” в Австралия и в други издания. Постоянно печата в международния алманах „Муза”.
В градското радио „Лобня” води авторска „Литературно- поетична страница”, ръково- дител е на литературно- творческата студия за поезия „Глагол”. Член е на Съюза на пи- сателите на Русия, член е на Международната Асоциация на писателите и публицистите.
в град Хабаровск. Детството и младежките й години преминават на Крайния Се- вер в Мурманска област, след това живее в Твер. По професия е учител по математика на английски език. От много години насам е в близкия до Москва град Лобня.
Има самостоятелни поетични книги, печатала е в много алманаси и сборници: „Православна антология на ХХ век”, в. „Литературен вестник”, сп.
„Наш съвременник”, сп. „Библио текар”, сп. „Огньовете на Москва”, в. „Лобня”, руски вестник „Единение” в Австралия и в други издания. Постоянно печата в международния алманах „Муза”.
В градското радио „Лобня” води авторска „Литературно- поетична страница”, ръково- дител е на литературно- творческата студия за поезия „Глагол”. Член е на Съюза на пи- сателите на Русия, член е на Международната Асоциация на писателите и публицистите.
ЧАКАМ ГОСТИ
Поразходи се настроението ми сутринта,
поразходи се – ни да го пуснеш или
задържиш.
Давай, давай, мисля си, в къщи ще се
установя.
„На гости, на гости…” започна нещо
то да стържи.
И съчинявам, изплитам думи,
думички нижа.
Набърборих се, че кое откъде ли не се взе–
ярка басма или изтъкан американ
виждам –
по полето поле пъстро се разстели и
го превзе!
Събирам цветчетата аз под дъгата
извита –
сякаш в каната, синеоки, до едно се
вливат.
Скъпоценните думички ще прибера,
честита –
в чиста стая ще засияят и там ще
блестят живо.
Ред е в душата ми - такова успокоение,
като молитва опазена то може да бъде,
старият бабин обичай – наш, скъп,
без съмнение:
с добрите думи, ласкави, гостите не се
пъдят.
поразходи се – ни да го пуснеш или
задържиш.
Давай, давай, мисля си, в къщи ще се
установя.
„На гости, на гости…” започна нещо
то да стържи.
И съчинявам, изплитам думи,
думички нижа.
Набърборих се, че кое откъде ли не се взе–
ярка басма или изтъкан американ
виждам –
по полето поле пъстро се разстели и
го превзе!
Събирам цветчетата аз под дъгата
извита –
сякаш в каната, синеоки, до едно се
вливат.
Скъпоценните думички ще прибера,
честита –
в чиста стая ще засияят и там ще
блестят живо.
Ред е в душата ми - такова успокоение,
като молитва опазена то може да бъде,
старият бабин обичай – наш, скъп,
без съмнение:
с добрите думи, ласкави, гостите не се
пъдят.
7 юли 2003
ОФОРТ
На художника А. Ветров
Храм, родина. Началото на любовта:
домът на детството. Звънът камбанен…
Слънчоглед чака там тъжно-величав…
Ясно е всичко и без звук, начален.
Прозорец в света. Прозрачност и свежест.
Тънкост на линията. Душата – в чистота.
Как ни вълнува трепетната нежност –
сърдечните работи ги извършва сама.
Връщане към източника. Вярата.
Живот да преживееш – не: да мине.
Всички дарове – есенни загуби –
тежат на житейския път от нине.
Небе… Село... И заплетени съдби.
Майсторът с игла всичко до край е
извезал…
Отпечатък на сияние, на тихи дни…
С вечността в тайнствена връзка влязъл.
домът на детството. Звънът камбанен…
Слънчоглед чака там тъжно-величав…
Ясно е всичко и без звук, начален.
Прозорец в света. Прозрачност и свежест.
Тънкост на линията. Душата – в чистота.
Как ни вълнува трепетната нежност –
сърдечните работи ги извършва сама.
Връщане към източника. Вярата.
Живот да преживееш – не: да мине.
Всички дарове – есенни загуби –
тежат на житейския път от нине.
Небе… Село... И заплетени съдби.
Майсторът с игла всичко до край е
извезал…
Отпечатък на сияние, на тихи дни…
С вечността в тайнствена връзка влязъл.
28 август 2009 г.
На Сергей
Мой сине, извисен, обичам те аз с болка.
Търпението мярка е, а гордостта –
наслада
за нощниге тревоги, за раните със сол
надежда моя си, за мен си всичко: и
награда.
Ще излетиш ти гордо вече от гнездото
и ще се хвърлиш в лошо време смело
в бездната.
Ни ласка, нито повик, ни юзда за злото
ще ти помогнат пред лавина – след
миг изчезнала..
Съвет да дам все искам аз, да те
поддържам –
над тебе рамо да поставя като в старо
време,
а може просто и с шега, щом не
издържам:
„Не се предавай – на природата си
цар: без племе!”
… Но думичка да кажа аз не смея,
сине,
мълча си тук и биенето на сърцето
спира.
И в страх за тебе, милия, сега немея:
в живота влезе, ти. Това е твой живот–
извира.
Търпението мярка е, а гордостта –
наслада
за нощниге тревоги, за раните със сол
надежда моя си, за мен си всичко: и
награда.
Ще излетиш ти гордо вече от гнездото
и ще се хвърлиш в лошо време смело
в бездната.
Ни ласка, нито повик, ни юзда за злото
ще ти помогнат пред лавина – след
миг изчезнала..
Съвет да дам все искам аз, да те
поддържам –
над тебе рамо да поставя като в старо
време,
а може просто и с шега, щом не
издържам:
„Не се предавай – на природата си
цар: без племе!”
… Но думичка да кажа аз не смея,
сине,
мълча си тук и биенето на сърцето
спира.
И в страх за тебе, милия, сега немея:
в живота влезе, ти. Това е твой живот–
извира.
Юни 1 995 г.
ИМЕТО
Известно е, че името отгоре ни се дава
и то съдбата като ехо призовава.
И името приемайки на синовете
свидни,
чертаем път по звездните поляни
силни.
Но ако името за случай някакъв
измърка,
а той пък лекомислено се пообърка,
то като с хлад от чужд плащ и със
студ ще ни завее:
съдбата с името животът пак ще слее.
Когато все с любов си носиш името
прието,
от майката получено в живота хубав,
светъл,
с безчестие не ще го оскърбиш за миг,
ти, даже,
че ще отнеме любовта си света, ще те
накаже.
и то съдбата като ехо призовава.
И името приемайки на синовете
свидни,
чертаем път по звездните поляни
силни.
Но ако името за случай някакъв
измърка,
а той пък лекомислено се пообърка,
то като с хлад от чужд плащ и със
студ ще ни завее:
съдбата с името животът пак ще слее.
Когато все с любов си носиш името
прието,
от майката получено в живота хубав,
светъл,
с безчестие не ще го оскърбиш за миг,
ти, даже,
че ще отнеме любовта си света, ще те
накаже.
6 януари 1 999 г.
Превод от руски
СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ
Превод от руски
СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ