Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

Лариса Токун

 

ЛАРИСА ИВАНОВНА ТОКУН е родена
в град Хабаровск. Детството и младежките й години преминават на Крайния Се- вер в Мурманска област, след това живее в Твер. По професия е учител по математика на английски език.  От много години насам е в близкия до Москва град Лобня.
Има самостоятелни поетични книги, печатала е в много алманаси и  сборници: „Православна антология на ХХ век”, в. „Литературен вестник”, сп.
„Наш съвременник”, сп. „Библио текар”, сп. „Огньовете на Москва”, в. „Лобня”, руски вестник „Единение” в Австралия и в други издания.  Постоянно печата в международния алманах „Муза”.
В градското радио „Лобня” води авторска „Литературно- поетична страница”, ръково- дител е на литературно- творческата  студия за поезия „Глагол”. Член е на Съюза на пи- сателите на Русия, член е на Международната Асоциация на писателите и  публицистите.



ЧАКАМ ГОСТИ

 

Поразходи се настроението ми сутринта,
поразходи се – ни да го пуснеш или
                                            задържиш.
Давай, давай, мисля си, в къщи ще се
                                            установя.
„На гости, на гости…” започна нещо
                                            то да стържи.

И съчинявам, изплитам думи,
                                            думички нижа.
Набърборих се, че кое откъде ли не се взе–
ярка басма или изтъкан американ
                                            виждам –
по полето поле пъстро се разстели и
                                            го превзе!

Събирам цветчетата аз под дъгата
                                            извита –
сякаш в каната, синеоки, до едно се
                                            вливат.
Скъпоценните думички ще прибера,
                                            честита –
в чиста стая ще засияят и там ще
                                            блестят живо.

Ред е в душата ми - такова успокоение,
като молитва опазена то може да бъде,
старият бабин обичай – наш, скъп,
                                            без съмнение:
с добрите думи, ласкави, гостите не се
                                            пъдят.

 

7 юли 2003



ОФОРТ

 

На художника А. Ветров

 

Храм, родина. Началото на любовта:
домът на детството. Звънът камбанен…
Слънчоглед чака там тъжно-величав…
Ясно е всичко и без звук, начален.

Прозорец в света. Прозрачност и свежест.
Тънкост на линията. Душата – в чистота.
Как ни вълнува трепетната нежност –
сърдечните работи ги извършва сама.

Връщане към източника. Вярата.
Живот да преживееш – не: да мине.
Всички дарове – есенни загуби –
тежат на житейския път от нине.

Небе… Село... И заплетени съдби.
Майсторът с игла всичко до край е
                                            извезал…
Отпечатък на сияние, на тихи дни…
С вечността в тайнствена връзка влязъл.

 

28 август 2009 г.

 

На Сергей

 

Мой сине, извисен, обичам те аз с болка.
Търпението мярка е, а гордостта –
                                            наслада
за нощниге тревоги, за раните със сол
надежда моя си, за мен си всичко: и
                                            награда.

Ще излетиш ти гордо вече от гнездото
и ще се хвърлиш в лошо време смело
в бездната.
Ни ласка, нито повик, ни юзда за злото
ще ти помогнат пред лавина – след
                                            миг изчезнала..

Съвет да дам все искам аз, да те
                                            поддържам –
над тебе рамо да поставя като в старо
                                            време,
а може просто и с шега, щом не
                                            издържам:
„Не се предавай – на природата си
                                            цар: без племе!”

… Но думичка да кажа аз не смея,
                                            сине,
мълча си тук и биенето на сърцето
                                            спира.
И в страх за тебе, милия, сега немея:
в живота влезе, ти. Това е твой живот–
                                            извира.

 

Юни 1 995 г.



ИМЕТО

 

Известно е, че името отгоре ни се дава
и то съдбата като ехо призовава.
И името приемайки на синовете
                                            свидни,
чертаем път по звездните поляни
                                            силни.

Но ако името за случай някакъв
                                            измърка,
а той пък лекомислено се пообърка,
то като с хлад от чужд плащ и със
                                            студ ще ни завее:
съдбата с името животът пак ще слее.

Когато все с любов си носиш името
                                            прието,
от майката получено в живота хубав,
                                            светъл,
с безчестие не ще го оскърбиш за миг,
ти, даже,
че ще отнеме любовта си света, ще те
                                            накаже.

 

6 януари 1 999 г.

Превод от руски
СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ