Днес Серьожка има празник. В детската градина. Затова сутринта стана бързо и мушкайки краченцата си в пантофките, хукна към тоалетната. Мрънкаше под носа си веселата песничка, която трябваше да пее заедно с Ленка Шокин. С края на окото си забеляза, че на облегалката на столчето му висят бяла риза и „празнични” панталонки. От това радостта на Серьожка стана по-го- ляма и нетърпеливо започна да крещи зад вратата: „Мамо, татко, нали не сте забрави- ли? Днес в детската имаме празник! Ще дой- дете, нали?” Майка му и баща му вече бяха станали и всеки се занимаваше с каквото трябва: майка му приготвяше нещо в кухнята, а баща му се бръснеше. Всеки от тях се стараеше да бъде колкото може по-шумен: нека той (тя) да чуе, че тя (той) не обръща на него (на нея) никакво внимание, че с пренебрежение се отнася към това кой, на кого и какво говори. Но Серьожка не можеш да го прекараш. Той знае, че работата не е проста – вчера мама и татко за пореден път се сдърпаха и сега се надуват един пред друг. На Серьожка му беше приятно, че всичко разбира (та той беше вече на 6 годинки), затова лукаво се усмихна и започна да ходи подред ту при единия, ту при другия, стараейки се бързо да ги помири: - Мамо, какво ще ми облечеш?
- Питай баща си, той всичко знае за теб!
- Татко, помогни ми да си вкарам копчето!
- Нека майка ти да ти го вкара, тя е найумната вкъщи!
Серьожка не се предаде. Той изтича при баща си да го прегърне, но неочаквано закачи кабела на електрическата самобръсначка на баща си и жуженето й рязко спря. Секунда по-късно се раздаде глухият плясък на шамара – баща му го зашлеви по врата. Въздухът задави Серьожка, в очите му бликнаха сълзи. Много му се искаше да заплаче, да избяга при майка си, но се овладява. Бавно отиде в стаята. „Добре…– помисли си той – Татенце, не е нарочно. Може пък мама много силно да те е обидила?”
- Дълго ли ще се пипкаш още…? – изведнъж чу той съвсем близко гласа на майка си. Лицето й – посърнало, бледо, леко подпухнало от сълзите се надвеси над него.
- Ей сега, мамо, ей сега. – каза Серьожка и продължи да закопчава непослушните копчета – Днес имаме празник, мамо, нали ще дойдеш?
- Ще се обличаш ли или не? Влачиш се, влачиш се всяка сутрин!... Ще видиш, ти! Утре ще те вдигна в шест и половина и само се опитай да не станеш!...
- Ти, какво измъчваш детето? – това вече беше таткото.
Да беше млъкнал, ангеле-хранителю?...
- Аха! Шестокрил Херувим…
- Но какво, какво още искаш от мен?
- А, нищо! Престани да се задяваш със Серьожа! Имате странни педагогически прийоми, госпожо учител!
Майката смени изражението си, застина с полуотворена уста. После, като изведнъж се изчерви, започна да говори бързо, бързо:
- На когото и да е само на тебе забележка да не се прави!... Кой вчера наказа Серьожка половин час да стои в ъгъла прав, защото е набутал твоите нещастни пантофи под дивана? Не-е-е… вижте го, вие, него – майката широко разтвори ръце. Но изведнъж видя внимателно слушащият всичко Серьожа – Е, хайде, живо във ваната! (А Серьожка се беше скрил зад вратата на банята и слушаше) - Малко по малко със всичко и всяка вечер като старо винено мазе съсипваш детето, възпитател такъв!... Възпитател! Макаре-е- е-нко!... (майката ехидно постави ударе- нието на буквата „е”). Сигурно при вас в лабораторията на всеки по десет пъти в го- дината му се раждат? За какво си мисли- те?…
Но таткото избягна удара: – Можеш ли да спреш? – съдейки по интонацията му, той също „се преобърна”. А Серьожа за всеки случай отиде по-далече от вратата:
- Ще закъснеем за работа!
- А, ти, какво правиш – за работа ли бързаш или съобразяваш?...
- Какво ти става!?... – попита таткото, излезе бързо от стаята и със сила хлопна вратата. Но Серьожка успя да се хвърли в банята и да пусне водата. Бързо се изми и заизтрива, после забеляза, че е станало тихо. Само от кухнята се носеха някакви звуци. Серьожка внимателно се прокрадна оглеждайки се, внимателно поотвори вратата и се стараеше да не го забележат. Така и стана. А те – седят и дъвчат… Мълчаливо, без да се гледат един друг.
„Сега ще ги развеселя.” си помисли Серьожка, пое повече въздух и изведнъж изскочи с пронизителен вик У-у-у-у! иззад вратата, размахвайки над главата си пластмасова сабя, която намери някъде в коридора. Майка му от неочакваното му нападение разплиска своя чай по коленете си. Баща му, без да обръща глава, продължи да дъвче.
- Ах, ти, ела тука, келеш, такъв! – с тиха заплаха проговори майката и се надигна. Серьожка бързо се скри зад татковия си гръб.
- На кого говоря?! – гласът на майка му почти се превърна във вик.
Самият Серьожка никак не беше радостен, че така се получи. Пък и долу животът е все така пуст, по очите му пробягаха сълзи… Той се притисна към баща си, но същият неочаквано се обърна, вдигна Серьожка и го сложи пред майка му.
- Направи белята – понеси си заслуженото! – добави той и се извърна, за да не гледа налетите със сълзи очи на малкия.
Серьожка се държеше страхливо, стоеше, отпуснал глава и сълзичките му бавно пълзяха по бузите. Но майката не забелязва нищо и болезнено, три пъти под ред удари Серьожка по ръката – Ето ти, ето ти, ето ти!... Марш, да се обличаш, че пак ще закъснееш за градината! Задъхвайки се от сълзите си, малкият хукна. Известно време постоя във ваната, пиейки на малки глътки вода, за да се успокои, изми си лицето.След това бързо надяна ботинките си, сложи си шапката, палтото и в очакване на родителите си, започна да вози някаква играчка в коридора, клекнал над нея.
А в кухнята родителите му още няколко минути продължиха да се хранят мълчаливо, избягвайки да се гледат един друг в очите.
- Да ти налея ли още чай? – попита майката вече тихо.
- Налей ми. Ако не пиеш чай, Откъде да събереш сили? – отвърна бащата и в гласа му се промъкна нещо плахо, несигурно, подмазмащо се. – Да ти направя ли сандвич?
- Направи. – майката уморено отпуска ръка – Трябва да отида да се преоблека. Сиво ми е, противно ми е, даже не ми се иска да стана!
- Давай, аз ще те отнеса. – каза бащата, усмихна се и изведнъж рязко се изправи и хвана майката за ръката.
Пусни ме, простак! – произне- се тя, но слабо се съпротивляваше, смеейки се с някакъв много хубав и щастлив смях – Ей, пусни ме, Коля!...
- Няма да те пусна! Сега ти си моя. Където поискам, там ще те отнеса!...
Лицето на майката порозовя и тя прегърна врата на мъжа си. Бащата бавно излезе от кухнята. Серьожка, свил се на топка, седеше в предния ъгъл до вратата. Те не го видяха и влязоха в стаята. „Помириха се!” с облекчение си казва Серьожка и весело извика (само че гласът му предателски потрепера):
- Татко, мамо, аз вече се облякох! И не забравяйте, че днес празникът е в 12 часа.
Майката и бащата излязоха от стаята усмихнати. Бащата бе прегърнал майка му през рамото.
- Серьожка, - ласкаво каза майката – Кърпичка не си забравил, нали?
Серьожка пребърква джобовете си и весело отговори: - Разбира се, че съм забравил!
Ето ти, малкия – и майка му му     подаде            чиста, белоснежна кърпичка. Бащата приятелски потупа Серьожка по рамото:
- Е, старче, ще покараме ли днес велосипеди, а?
После тримата излязоха навън. Серьожка държише за ръце родителите си и бърбореше нещо без задръжки.
- Не забравяйте – още веднъж сериозно им напомни и на двамата преди да влезе в групата си – Днес е празникът и с Ленка Шокин ще пеем една песен. Ще дойдете, нали?
Те кимнаха в знак на съгласие и Серьожка – щастлив, хукна към децата.