Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

ЮРИЙ БЕЛИКОВ

 

„ПРИ ВАС Е ДОШЪЛ СЕРИОЗЕН ЧОВЕК"
Разговор с поета Евгений Евтушенко

 

Неговото появяване в пермс- кия дом на печата се възприе ка­то появяване на кобилицата на дъгата след буря. Помните, нали: „Обичам бурята в началото на май..." Точно в целта. На двора действително набираше сила ме­сец май. Въпреки, че в природата още не беше прозвучал Тютчев, Евтушенко вече възсия над гра­да. Висок, в ли- нирано на цветни ивици сако, с тъмно виолетова вра­товръзка, едва накуцвайки, а затова пък опи­ращ се на селс­ки бастун от светло дърво, рязано, покри­то с лак. Така е и длъжен да изглежда любиме­цът на музите. Поетът бе съпро­воден от самолюлеещ се куфар.
-Циркът дойде! - възкликнаха оказалите се наблизо деца - Сега ще показват фокуси.
Следящите камери се спряха на тази картинка и повече не искаха да показват никой друг.
Беседата с него напомняше по­някога играта на пинг-понг. Въпрос - отговор. Гостът веднага постави точката на „1": малчуга­ни, никакви фокуси, всичко ще бъде за големите. С проницате­лен поглед на Волф Месинг, Е.Е започна да отговаря. По темата за сакото и връзката, затова и първият въпрос беше, макар и непретенциозен, закономерен:
-Евгений Александрович, вие били ли сте суинг? Съдейки по всичко, вие и преди сте бил като суинг у нас?
-Какви цветове видях в детството си? Защитни, черни на специалното облекло на лагерни­ците край станция Зима. Нищо ярко. Затова сега компенсирам този недостатък и се обличам така, както ми харесва. Това е мое право. Що се отнася до суингите, те свършиха през 1955- та, когато ги разгромиха напълно и окончателно. И после, какво ли знаете вие: да си суинг е много скъпо. Така се обличаха само де­цата на академиците.
-Но в съветското време вие все пак сте се печатал и сте живял...
-... - повече от вас?
-... защото хонорари, навярно е имало?
-А вие, какво - завиждате ли?
-А сега куплетите пари носят ли ви? Има ли за какво да се жи­вее?
-А вие, какво - данъчен инс­пектор ли сте? (Удря с юмрук по масата.) При вас е дошъл серио­зен човек, професионален писа­тел. А вие - богат ли е той или е беден?
-Да, ние помним: при нас дой­де „повече от поет". И ни се иска да поговорим за сериозни неща. Вие дълго време преподавате в САЩ. Има такъв американски поет, напуснал Русия - Бродски. Какви бяха вашите взаимоотно­шения с него?
-Много лоши. И навярно не знаете едно просто нещо: той бе­ше освободен от заточение по мое хода­тайство и по ничие друго. А това „не се забравя". Е, и Бог е с него. Аз включих негови сти­хотворения в своята анто­логия „Стро­фите на века". Той е поет, заслужаващ внимание. Що се отнася за нас двамата, това са на­ши лични взаимоотношения. Но той не направи нищичко повече: ако отворите неговите съчине­ния, няма да намерите там даже споменаване за това, че му е по­могнал и друг човек - журна­листката Фрида Вигдорова, която рискувайки да се лиши от своята професия, записа стенограмата в съда, направила Бродски све­товно известен. Когато Фрида почина, писателят Анатолий Ри- баков попитал Йосиф: „Ти защо нито дума не си споменал за нея?" Бродски отговорил: „Защо трябва да съм длъжен да говоря за това? Тя е изпълнявала своя журналистически дълг" Аз не бих могъл така никога да отгово­ря.
-Не изпитвате ли съжаление за изгубената страна?
-Страната не се избира.
-Сам казахте, че живеете в Америка...
-Кога съм го казал? Вие го казвате. Това, че от известно вре­ме преподавам в САЩ е моя ра­бота и, ако искате - мисия. По вашата логика излиза, че който и да е човек, който преподава в Америка руска литература вече е захвърлил и предал своята Роди­на. Аз съм руски гражданин и се гордея с този факт! Вие можете сега да предявите и претенции за Тургенев, че е творил зад грани­ца. Или - за Гогол.
-През 1990-та година на един от митингите стояхте до бившия генерал от КГБ Калугин, който, както е известно, е издал немалко държавни тайни. Не изпитвате ли съжаление?
-А вие не изпитвате ли съжа­ление, че другарят Сталин толко­ва пъти е стоял до Берия? Нима вие винаги се оказвате само до добри хора?
-Но постъпката на Калугин не предизвиква ли у вас нещо като срам?
-Видимо е, че вие не четете моите стихове, ако мислите че може да харесвам такъв човек. Вие просто не знаете за какво пиша! И навярно ви се струва, че всичко което става в страната аз представям в някакъв изключи­телно слънчев свят? Аз виждам съвършено различни картини. Кой е написал всички тези стихо­ве - нима не съм аз?! Вие изчислявате това, което съм на­писал, а не сте ме чели? Защо аз да съм длъжен да ви помагам да четете? Ако бяхте продължили да четете моите стихове, щяхте да видите колко тежки проблеми посочвам!
И Братската ГЕС, която строихте и възпяхте в еднои­менната си поема се превърна в Саяно-Шушенската авария
Не е истина! Братската ГЕС аз ще защитя. Братската ГЕС - това са потресаващи показатели. Защо? Защото Саяно-Шушенска- та се строеше от съвършено дру­ги хора. Братската Гес до ден днешен си остава шедьовър на техническата мисъл. И после, то­ва беше първият велик строеж тогава, който се правеше без тру­да на затворниците. Във всеки случай на строителството на Братската ГЕС нямаше робски труд. Братската ГЕС е символ. Там работеха хора от много на­ционалности. Там никога не е имало антиинтернационализъм, който ние наблюдаваме сега по цялата наша страна, когато в Москва до музея на Пушкин уби­ват хора, на които кожата им е малко по-тъмна, отколкото на другите. Ако Пушкин можеше да възкръсне и да излезе от своя музей, той би могъл да бъде първата жертва. Не-е-е, Братска­та ГЕС - това е времето на на­деждата. Тя беше много добре проектирана и до този момент надеждно работи. И сега тези, които я управляват, станаха инициатори на интернационална вечер на поезията. В Сибир дой­доха поети от Франция, Полша, Гватемала и Никарагуа. И те за първи път четоха с поети от Москва, Санкт-Петербург, Саха- лин и Далечния Изток. И сред организаторите на тази вечер бя­ха децата на самия този Нюшки, за когото съм писал в поемата.
„А, ти, наистина ли мислиш, че това е твой шедьовър? В чети­ри хиляди и петстотин стиха се прави преразказ на съветската баналност. А нима от ЦК още искат подобрение." Това е цитат от последния роман на Василий Аксьонов „Тайнствената страст". Озвучен е от устата на жената на Евгений Евтушенко, Татяна Со­кол (в романа Татяна Фалкон), която веднъж говори за поемата „Братската ГЕС". Как оценявате този роман?
-Аз престанах да го чета.
-Защото той иронично описва поколението на шестдесетте и в това число Евгений Евтушенко, въведен под името Ян Тушински?
-Не, на мен тази книга съвсем не ми харесва. Абсолютно съм уверен, че тя не е написана от Аксьонов непосредствено преди смъртта му.
-Но главното е - каква е ми­сълта в нея. Тайнствената страст - това е страстта към предателс­твото.
-Вие така ли мислите?
-Ето още един цитат от рома­на, където същата Татяна Сокол утвърждава: „Въпросът се поста­вя така: какво избирате - преда­телството или страданието? Струва ми се, че след хрушчовс- кото опрасяване нашите момчета са склонни на първото." Кажете, измени ли се вашето отношение към Хрушчов след същото това „опрасяване" - неговото раз­пространяване сред творческата интелигенция в Кремъл?
-На Хрушчов аз прощавам ця­лото кулашко кряскане заради това, че той нарече Сталин убиец и отвори вратите на ГУЛАГа, да лели затворници. Все пак това е смела постъпка като се има пред вид, че самият Хрушчов за това време беше сам по себе си вино­вен, но е изпитвал мъка на съвестта.
-В един от циклите си с ранни стихотворения нари­чате Ленин „най-интимен другар". Как сега се отнасяте към Ленин?
-Нужно е да се разграни­чат две неща. У нас тях често ги объркват. Нормалната чо­вешка еволюция и хаме- леонството. Както казват в Одеса, това са две големи разлики. Много хора не скриват, че са преживели се­риозна еволюция на възгле­дите. Например, за това говореше академик Сахаров. Андрей Дмитриевич разказваше как е плакал, ко­гато Сталин умира. И даже на мен майка ми, за двамата мои дя­довци, които арестуваха и отве­доха пред очите ми, казваше, че заминали на далечна команди­ровка. Мащабите на трагедията на тези години много хора не мо­жеха да разберат в цялата им пълнота. При Лидия Гинзбург е написано за това, как в килията, където тя е стояла, водили все нови и нови „квартиранти". И на тях, както и на нея им се струва­ло, че са попаднали тук случайно, а всички други са истинските врагове на народа. Какво искате вие от момчето, което е порасна­ло в сибирската дълбочина? Ма­гията на Сталин като върховен главнокомандващ дълго още оставала неразрушима.А сега, що се отнася до моето отношение към Ленин. Нашето поколение често го упрекват в това, че ние сме се борили със Сталин с име­то на Ленин. Да, със Сталин ние се разбрахме сравнително бързо. Но кой ни преподаваше в школи­те и в институтите, че подписът на Ленин стои на декрета за създаването на ГУЛАГа? Разбрахме - ужасихме се. За нас това беше страшен удар. Но аз считам, че Ваня Ерофеев направи забележително нещо - напечата „Моята ленениада". Той не използва свои мисли, а състави малък букет от изказванията на Ленин. За това как Ленин запо­вядвал да бесят безпощадно се­ляните защото отказвали да си дадат зърното. Как се е разправял с интелигенцията и със свеще­нослужителите. Така образът на добрия дядо Ленин постепенно се разпадна. И това беше нормална еволюция на възгледи­те. А много хора останаха със своите първоначални възприя­тия. У нас има хора, които не искат да четат „Архипелаг..." на Солженицин и да разберат, че всяка човешка история, включи­телно и историята на Русия, са наше наследство и ние сме длъжни спрямо това наследство да се разберем, че повече не трябва да се повтаря нещо по­добно.
-Евгений Евтушенко беше по­пулярен в своето време повече, отколкото Маяковски и Есенин. Защото времето беше друго и съответно, възможностите ли?...
-Извинявайте за каламбура, но не е нужно през цялото време да се заточаваме във времето. Защо­то, ако поетът няма вятър в са­мото време, все едно утрешният ден се изпарява. Той сам се превръща във вятър, във въздух на бъдещето. Не такъв приятен въздух е имало през пушкиново- то време - особено през втората половина на живота на нашия национален гений. И все пак, съ­ществуването на Пушкин като поет изпълвало платната.

 

Превод от руски ЛЮДМИЛА БОГОСЛОВОВА