Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

ПУШКИН – БРОДСКИ, ПРЯКА ВРЪЗКА

Поетесата Анна Гедман в интервю с Евгений Степанов, говорейки за любимите си поети, споменава Пушкин и Бродски. Със запетая. И двамата (Степанов и Гедман) веднага се съгласяват, че такова свързване е „много странно”: Пушкин и Бродски са велики, разбира се поети, но какво между тях е общото? Наистина ли нищо?...

„Французин”


Когато говорим за Пушкин като за явление, първото, което ни идва в главата е, че това е първият европеец от подобен мащаб, който така отчетливо се е обозначил, че живее на фона на руската чувствителност. Пушкин е първата сериозна присадка (адаптация) на европейската естетика на могъщото стъбло на руското самосъзнание. Самият той е естетика, която се явява отправна точка за всичко останало, в това число – и етиката. „Не според доброто мил, а според милото добър.” В това е неговото главно значение даже не само за руската поезия, а още по-широко – за руската култура. Сам Пушкин, направо казано, бил френски поет, пишещ на руски език. Защо така е станало е разбираемо – в този период на развитие на личността, когато тя се и утвърждава, отначало той заговорил на френски, на този език се научил да чете и да използва такива езикови умения във всичко, с две думи първо станал французин по дух и способ за възприемане на света. И едва след това усвоил езика, както ние сега казваме „на страната на пребиваването”.
И първите си стихове той писал, между впрочем, на френски. И в лицея имал известно прозвище. Да се замислим – какво са му дали хората, за които всичко френско също било, меко казано, не само екзотика. Пушкин просто се оказал възприемчив в детството си. Те били проникнати, а и той се прониквал и възприемал. И цялото негово творчество, цялата негова съдба – това е едно приключение на европееца в руските простори. Неговият стремеж към свободата, самоуважението му, отношението му към властта, специфичната (от гледна точка на руснака-съвременник) екзалтираност – всичко това има в основата си европейската естетика. Не е леко на европейците да живеят в Русия. Показателен пример за това е Пушкин.

„Наш (?) риж”


Така също, достатъчно би било и повърхностно, да се познава биографията на Бродски, за да се разбере доколко той още от невръстната си възраст е „западен” (ако искате „не наш”) човек. Ето, казват, Бродски не обичал да си спомня за своето детство, за юношеството си, тях той ги считал за „обикновени”. Какво означава това? Стандартният съветски отрок винаги така и правел – ставал в средата на часа, на урока и винаги излизал от училището. Всъщност, с Бродски тук всичко е не по-малко удивително, отколкото с Пушкин. Такова е усещането, че генетиката у него от самото начало е надделяла над социологията, че той просто се е родил като „западен” човек и никакво съветско „битие” не е можало да пречупи неговото вродено „съзнание”.
Но какво представлява Бродски, отново в широк смисъл, като явление? За първи път от времето на Пушкин западната цивилизация заговорила с нас на общ език. Заговорила не като рекламна презентация, а имайки предвид целия комплекс от проблеми и въпроси, характерен за нея – отшелничеството на свободната личност, неизбежността и тежестта на отговорността… И как заговорила само! На първо място по времето на Пушкин на нейно пълно разположение се оказал такъв мощен и тънък инструмент като руския език. Замислете се – нашият земляк говорел с нас в нашите реалности („В селото Бог не живее по ъглите…”, „Аз изпих газираната вода…”), а това осмисляло само по себе си западната цивилизация. Осмисляла я в екстремални (това са максимални за самоизразяването) „антиевропейски” условия.
Не по-малко удивително е и това – как навреме се появил Бродски. През шестдесетте, седемдесетте години на миналия век. Никой в света не можел и да си представи, че Съюзът да се живее по историческите изисквания е просто миг. А вече се оформяло това, което да предложи на руската ограничена, оказала се скоро в развалини съветска идеология, естетическа (при това най-дълбока и пълна) картина на западното разбиране на света. Картина, усещана като преживяване на личността от гледна точка на частното лице, в пълния й и проникновен вид (с поглед) отвътре. Как руският постоянен жител (кореняк, еснаф) видял, разбрал и приел тази картина, доколко тя го привлякла или отблъснала при цялата й художествена стойност и ценност – това е друг въпрос. Но никога друг път такава картина за него не е имало. От кое време? От времето на Александър Сергеевич. Затова и своевременното появяване на Бродски не би могло да бъде случайност. Тази поезия (неговата поезия) работи като част от механизма на общественото развитие. В този смисъл жизненият път на Йосиф Александрович ни подсказва още една интересна закономерност: съдбата на СССР именно в този вид, в който ние я знаем, е била предрешена не в средата на 80-те години на миналия век с началото на перестройката и пр. А в началото на 70-те години – именно тогава или малко по-рано са възникнали тези необратими изменения, които доведоха до известния сценарий на края на съветската епоха. Защо аз така мисля без да съм икономист, политолог и прочее? Защото именно в началото на 70-те години настъпил коренен прелом в съдбата на Й.А.Бродски, била решена окончателно неговата участ: той не изчезнал, не завършил живота си със самоубийство, не бил обявен за луд или хвърлен в психиатрия, не загинал при странни обстоятелства и даже не бил изпратен в Сибир по измислено обвинение. А много от всичко това било възможно да му се случи напълно спокойно. Бродски, точно обратното, се отправил в съвсем друга посока – там, където той, както скоро ще се изясни, е повече от необходим (на всички нас, преди всичко) – на Запад… Ето защо Пушкин и Бродски, свързани чрез запетая, обичат тези, чиято естетическа платформа също има в своята основа всички тези „западни”, „европейски” ценности – достойнство, честност, откритост, уважение към различния…
„А сега, деца, нека да си спомним, какво разбираме ние под тези думи.”. Защото и сега, след две такива присадки, в Русия – страна особена и не много европейска, западните ценности тук са не по-малка рядкост, отколкото по времето и на Пушкин, и на Бродски. И тогава, и сега, ако пред нас има добър руски човек или добър руски поет, то не е задължително естетическата му платформа да отразява докрай европейските ценности. Ето защо Пушкин в широк смисъл – това е Бродски на ХХ век (и обратно). Този същият Бродски, който по думите на Ури Дайгин „демонстративно предпочита лириката на Е.Баратински, К.Батюшков и П.Вяземски с пушкинови традиции”. Ето защо Пушкин и Бродски от гледна точка на тяхното глобално значение – влияние върху руската култура, не само могат, но и сме длъжни да ги отбелязваме със запетая между тях тук – пряка връзка. И ми се струва, че говорейки за това, аз не говоря така, че силно да оригиналнича.

Превод от руски:
НИНА БУРНЕВА