На 24 август 1921 година излязло постановление в Санкт Петербург за разстрел на участниците в „Таганцевския заговор” (общо 61 човека), публикувано на 1 септември с указ за това, че присъдата вече е приведена в изпълнение. Точната дата и мястото на разстрела са неизвестни. По това сфабрикувано дело бил съден също като другите за участие и Николай Степанович Гумильов – водещ национален поет, лидер на поетичното направление „акмеизъм”, една от най-ярките звезди на „сребърния век” на руската поезия.
След 37 години – на 26 август 1958 година във Франция, в емиграция, на болничното легло си отишъл от живота един от любимите ученици на Николай Гумильов – първият поет на руската емиграция, „поет в химически чист вид”, както казвала за него Зинаида Гиппиус, Георги Владимирович Иванов.
Георги Иванов писал за своя „учител”, че целта на неговото творчество винаги е била „да издигне поезията до равнището на религиозен култ, да й върне тази сила, смесващата се в наши дни с белетристиката и малкия фейлетон, с която „Орфей очаровал даже зверовете и камъните”. За смъртта на Гумильов на Георги Иванов разказал Сергей Бобров – футурист: „Знаете ли, ефектно, елегантно умрял. Чух това от първа ръка. Усмихвал се, допушил си цигарата…”.
Тъй като датата на гибелта на Н. С. Гумильов не е известна, в Петербург е прието да се отбелязва като ден за памет или 24-ти или 25-ти август. Мероприятията се организират обикновено от музей Анна Ахматова и Музей-квартира на Л. Н. Гумильова. Традиционната лекция „Николай Гумильов и Таганцевското дело” четат всяка година различни научни работници и историци, организира се посещение, екскурзия до Ковальовската гора в района на Ржевския полигон, където се предполага, съгласно последните изследвания, че е загинал поетът Н. Гумильов. Такова честване се организира вече седма година. Да, паметта на великия поет се зачита в Петербург.
А що се отнася до Георги Иванов, той умира далеко от родината и като че ли е позабравено, че той е един от „най-петербургските” и може би „най- петербургският поет” в руската литература.
Кой знае каква щеше да бъде съдбата на Николай Гумильов, ако беше преживял подобно на Георги Иванов горчивината на живота в чужбина – в Берлин, Париж, в „непоносимата Ница”…
Гумильов се отнасял към поезията на своя ученик много взискателно, казвайки, че „Стиховете на Георги Иванов пленяват със своята топла вещественост и безусловно, макар и ограничено битие”. Той винаги съветвал, че Г. Иванов „само вижда, а не чувства, само описва, а не говори за себе си живо и истински, радвайки се и страдайки”.
О, как страда и как вика за това в много свои емигрантски стихове Георги Иванов! „Не на юг, а в северната царска столица / там останах аз да живея” – пише безнадеждно, „страшно умореният” поет.
Николай Гумильов умрял като убеден монархист, царски офицер. Вероятно всичко е станало и е бил арестуван по донос тъй като на една от неговите поетични вечери, когато от залата му задали въпроса „какви са неговите политически убеждения”, той отвърнал: „Аз съм монархист”.
На Георги Иванов му било съдено да преживее и гибелта на илюзиите за вярност към белия идеал. В едно от своите стихотворения пише: „Обвеян съм със скръбна слава / на святостта на края сред кретени и пройдохи…”.
В собствено стопанство, където „в широките прозорци на селските къщи” и „в сините стени на простите кресла”, „не се топя и не скучая / живота целия се бих аз изживял / за Пушкин и за чашка чай” – мечтал Георги Иванов. Защо не се случило така? Защо всичко излязло по друг начин?