Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

СИНЪТ НА РУСКИЯ ПОЕТ АЛЕКСАНДЪР ПУШКИН СЕ Е СРАЖАВАЛ ЗА ГРАД КОТЕЛ

Сред отличилите се в Освободителната война от 1877-1878 г. офицери от руската армия е и синът на великия руски поет А.С.Пушкин, талантливият военачалник – Александър Александрович Пушкин.
Роден в Петербург на 6 юли 1833 г., А. А. Пушкин се готви за професионален военен в Пажевския корпус, който завършва през 1851 г. като един от най-добрите и започва своята служба като офицер в лейб-гвардията на Конногвардейския полк.
По-късно служи във Виленски военен окръг, а на 15 юли 1870 г. , е назначен за командир на 13-ти Нарвски хусарски полк. Седем години по-късно, през юни 1877 г., полковник Пушкин се обръща от Дунавския бряг към своите хусари със заветните думи: „Кавалеристи, погледнете, пред нас е България, свещена славянска земя. Там гинат нашите сестри и братя. Те чакат нашата помощ!“
В бойния летопис на 13-ти Нарвски хусарски полк са записани редица победоносни сражения.
От 11 януари 1878 г., полковник Пушкин започва съвместни действия с Българското опълчение. Командирът на опълченците генерал Столетов му заповядва да проучи пътищата за Котел и да завземе града с дивизион от своя полк. На 14 (27) януари полковник Пушкин влиза като освободител в Котел. На следващия ден пристигат в града II, III и IV опълченски дружини. На 29 януари генерал Столетов изпраща III и IV дружини заедно с III хусарски ескадрон под командването на полковник Пушкин да завземе с. Читак (Тича). В близките дни околните на Котел селища са изчистени от башибозука.
При подписването на примирието полковник Пушкин е назначен за началник на демаркационната линия от с. Тича до с. Черкезли.
За проявен героизъм в Руско-турската война от 1877-1878 г. полкът на А.А.Пушкин е отличен със специален знак на хусарската кокарда, а самият командир за победата при с. Тича е награден с орден „Св. Владимир“ – IV степен.
На 9 юни 1880 г. , полковник Пушкин е произведен в чин генерал-майор , а през 1890 г. , в чин генерал-лейтенант. През същата година той напуска военната служба, излизайки в оставка и се отдава на обществена дейност.
Преминал един завиден житейски път на доблестен син на Русия, кавалер на почти всички руски (без „Георги Първозванни”) и на много чуждестранни ордени, Александър А.Пушкин затваря очи на 19 юли 1914 г., на 81 годишна възраст.

ПЛАМЕН МЕРДЖАНОВ — директор на Исторически музей-Котел