През 2009-та бяха отбелязани 260 години от рождението на Й.В.Гьоте и 210 години от рождението на А.С.Пушкин. Двама от гениите на човечеството, допринесли много за неговото бъдеще. „Гьоте в Германия, Пушкин в Русия” – така, независимо един от друг се изказали по свое време императрицата – жената на Николай І и великият руски критик В.Г.Белински.
Двамата гении духовно се привличали като магнит от далечно разстояние. И свързващо звено в тяхното творчество и отношение станал „Московски Вестник”, същото това списание, което се появило с активното участие и присъствие в него на Пушкин и на което нееднократно се възхищавал великият поет. Неслучайно той го нарекъл „най-доброто от всички руски списания” и „първото и единствено списание на свята Русия”.
По преценка на първия научен изследовател на Пушкиновото творчество – П. В. Анненков от началото на излизането на „Московски Вестник” т.е. „от 1827 до 1830 година Пушкин поместил 33 стихотворения, включително и откъс от „Борис Годунов”, откъс от „Граф Нулин”и два откъса от „Евгений Онегин”.
Преди появяването на бял свят на „Московски Вестник” през януари 1827-ма „всички очаквали какво ще каже Пушкин от страниците на списанието”. И ето! Първият брой започвал с портрет на великия Гьоте и сцена от трагедията на А.С.Пушкин „Борис Годунов”.
Много интересен е вторият епизод, който свързва двамата гении.
Един от активните сътрудници на „Московски Вестник” – С.П.Шевирев написал положителен отзив, посветен на току-що излязлата втора част на трагедията на Й.В.Гьоте „Фауст”. Статията била публикувана в брой №21 на „Московски Вестник” от 1827 година.
Списанието стигнало до Германия, където отзивът за своя „Фауст” прочел самият автор на трагедията – великият Гьоте. И написал на С.П.Шевирев в Русия одобрително писмо, в което много добре се произнасял за руската литература и в частност за разбора на Шевирев на „Фауст”.
Писмото на Гьоте било публикувано в „Московски Вестник” в автентичния му немски текст и в превод на руски език. Появата на това писмо на Гьоте предизвикало интерес и направило много силно впечатление в обществените кръгове. По думите на редактора на „Московски Вестник” М.П.Погодин „сам германският патриарх отдал справедливост на Шевирев, благодарил му, пишейки му писмо”.
След своето писмо до Шевирев, в изданието си „Изкуство и древност” Гьоте още един път изразил мнение за направеното от Шевирев, но вече в сравнение и с други критици на „Фауст”: „Шотландецът се стреми да проникне в произведението; французинът – да го разбере, руснакът – да види себе си. По такъв начин господата Карлейл, Ампер и Шевирев напълно са представили, без да се договарят, всички категории на възможно участие в произведението на изкуството или природата”.
„Да види себе си” тук не е в смисъла на „да овладее себе си” или „да обсеби”, а да направи произведението приемливо, близко до сърцето, такова, че да се възприеме то с цялата душа.
В писмо до М.П.Погодин от 1 юли 1828 г. Пушкин с възхищение писал, че трябва да се направи всичко възможно списание „Московски Вестник” да се издава и през следващата година, че той е длъжен „с търпение, добросъвестност, благородство и особено с настойчивост да оправдае очакванията на истинските приятели на словесността и одобрението на великия Гьоте. Чест и слава на милия, наш Шевирев. Вие постъпихте прекрасно, че напечатахте писмото на нашия германски патриарх”.
От Пушкиновите думи „да оправдае… одобрението на великия Гьоте” може да се направи извод (според П.В.Анненков), че Гьоте е чел и познавал не само анализа, направен от С.П.Шевирев на 2-та част на „Фауст”, но отчасти е бил запознат и с цялото списание и периодиката му, а следователно и с някои произведения на Пушкин. Разбира се, че Гьоте не е прочел само разбора за своята творба, но и другите произведения в „Московски Вестник”. Мнението на Гьоте за „Московски Вестник”, както се вижда, било одобряващо и похвално.
И още един пример за духовната и човешка връзка между Пушкин и Гьоте чрез „Московски Вестник”. През 1828 г. в списанието била публикувана „Сцена от „Фауст” на А.С.Пушкин под наименованието „Нова сцена между Фауст и Мефистофел”. По думите на П.В.Анненков „има предположение, че Гьоте е научил за тази публикация” т.е. прочел я е в списанието, след което, както разказват „той изпратил на Пушкин поклон по един руски пътешественик и го помолил да предаде на Пушкин като подарък собственото му перо, което, както сме слушали, много хора са виждали в кабинета на Пушкин – в скъп калъф и с надпис: „Подаръкът на Гьоте”.
За този интересен случай разказва и първият биограф на А.С.Пушкин – П.И.Бартенев: „Великият Гьоте, разговаряйки с един пътешественик за Русия и слушайки за Пушкин, казал: „Предайте на моя събрат това мое перо.” Със същото перо той току-що бил писал. Гъшето перо на великия поет било предадено на Пушкин. Той направил за него красив кожен калъф, на който било напечатано „Перото на Гьоте” и много ценял подаръка.”
Перото на Гьоте, подарено на Пушкин (както твърди и В.И. Жуковски), за съжаление не се е запазило. В специално издание, посветено на 100 годишнината от рождението на А.С.Пушкин в списание „Ново време” в дописката „Вещите на Пушкин”, може да се прочете: „На Пушкиновата изложба, открита по време на дните в голямата конферентна зала на Академията на науките, се намират и някои предмети, които са принадлежали лично на А.С.Пушкин и с които той в продължение на своя, уви! кратковременен живот не се е разделял за дълго. Преди всичко вниманието привличат мастилницата и перото на Пушкин… Дръжката на перото е начупена на няколко места и накрая има малък печат с букви.” Дали това не е било перото на великия Гьоте?!
Ето така списание „Московски Вестник”, свързало в началото на своето издаване двамата велики гении на световната поезия. Трите ярки епизода потвърждават това.