Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

Сергей Соколкин

СЕРГЕЙ СОКОЛКИН е роден на 23 септември 1963 г. и е един от най-значимите съвременни поети по мнението на Николай Тряпкин и Юрий Кузнецов, Борис Примеров и Валентин Сорокин, Валерий Ганичев и Владимир Бондаренко, Петър Калитин и Кирил Анкудинов. Големият руски поет Николай Иванович Тряпкин, лауреат на Държавна награда на Русия, пише за творчеството на С.Соколкин следното: „Неговите стихове аз произнасям с чувството на особена радост, доколкото ги отнасям към категорията на най-добрите стихове на руската класическа поезия…”.

С.Соколкин следва творчески традициите на руската поезия започнати от Сергей Есенин и продължени от Павел Василиев, при това на неговите стихове не е чужда новаторската образност, както и близостта с поетиката на Владимир Маяковски. Темата за любовта към Родината е основна в неговото творчество. И, разбира се, темите за любовта и жената, където той е единствен и неповторим. Автор е на 7 стихосбирки, член е на Президиума на Московската градска организация на Съюза на писателите на Русия. Песни по негови стихове изпълняват 53-ма руски певци, между които Л. Долина, И. Аллегрова, Филип Киркоров, А. Буйнов, А. Малинин, В. Толкунова, Л. Лещенко, И. Салтикова, Лолита, Б. Мойсеев, А. Апина, А. Укупник, група «А. Студио», ансамбъл «Руска душа», група «Фейсконтрол» (С. Соколкин е неин художествен руководител) и др. Автор е на хитове, известни далеч зад пределите на Русия. Сергей Соколкин е член-кореспондент на Академията на Руската словесност от 2008 г., както и член-кореспондент на Академията за поезия (2008 г.), член е и на Съюза на журналистите на Русия (1995 г.). Носител е на много медали и ордени, между които на името на А.С.Пушкин, С.Есенин, А.С.Грибоедов, орден Ломоносов „За голям личен принос в укрепването на Руската държавност”, медал „Маршал на Советския Союз Жуков”, медал „55 години Московска писателска организация”, притежава нагръден знак „За чест и доблест», почетен знак на Президентския Полк и др. Многократно е бил в Чечня, Осетия, Приднестровието и Ливан. Печатал е стихове многократно в повече от 50 вестника, списания и алманаси.



СЕРГЕЙ СОКОЛКИН

*  *  *


На професор В. П. Смирнов

Сами тази есен я забранихме.
Без истина тя е, но в стихове –
в празната, хладна зала се свихме,
отчитаме своите грехове.

Звънти в света монетният листопад,
бучи тълпа с три хиляди глави.
Свобода. Волята за живот – е в спад...
Ясна речта там – не на руски, звучи.

Спи душата, кислородът не стига,
клен ръждясва с тополи в деня.
Мълчи природата, все не ни стига:
без Родина, край нас има само земя.



*  *  *

Проклел земята Бог и с ветровете
към истината пътя заличил.
От дъно всичко живо – сам, с ръцете
изтръгнал... И човека, застрашил...

Дървета само по земя незряща
като изсъхнали от шап пълзят.
Но корени – от участта ужасна
те крият – в нова почва да кълнат.



*  *  *

На Николай Иванович Тряпкин

Под вечното небе, знам, ще живеем –
на Родината в шепа от пръстта,
дори да сме умрели, хляб ще сеем,
ще расне и в окопите стрък, да.

Като сеяч в часа на изгрев стъпвам –
от Господа е дадена любов.
И нея хвърлям – тя е родов въглен:
на вечни семена свободен зов.



*  *  *

Изгорени мостове, села погубени
и въздуха тлеещ, безплоден и сляп,
могъщи руснаци – от корен затулени,
там никне корав и безрадостен хляб.

Движи се тя, тегли с последни усилия
своя кръст старицата-смърт – ос, скрипти,
в гробовете – родове цели в безсилие
на велика Русия пред глад и щети.