Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

 

ИЗВЕСТНИЯТ РУСКИ ПИСАТЕЛ ВСЕВОЛОД МИХАЙЛОВИЧ КУЗНЕЦОВ ДНЕС Е НАЙ-АКТИВНИЯТ ПРЕВОДАЧ ОТ БЪЛГАРСКИ НА РУСКИ ЕЗИК

Какво мислите за преводаческата дейност, възприемате ли превода като мост между културите, както и между съвремието и миналото им?

- Работата на преводача е неделима от собствената му поетична работа, от писателската дейност. Така мисля аз. И още нещо, което е много, много важно - изкуството на превода е общо творческо дело, обединяващо поетите от целия свят. А по този начин се обединяват и културите, „разширяват" се, взаимно се обогатяват. В случая - между две страни: Русия и България.

Моите първи преводи на стихове на български поети се отнасят към края на 70-те години на XX век в периода на сътрудничеството ми с руско-българския алманах „Дружба", а по-късно и по време на щатната ми работа в самата редакция на списанието - в отдела за литература и изкуство.

Спомням си, например, следния случай: през 1989 г. в брой N0 4 8 рубриката „Поетичен турнир" публикуваха мой превод на стихотворението „Виенско колело" на българската поетеса Весела Димова - това стихотворение ме беше впечатлило силно тогава и проникнало в душата ми. Колко много житейска мъдрост имаше в него!

Миналата година литературното обединение „ЛАДОГА", което ръководя в подмосковието - в град Лобня, сключи творчески договор с поетите от гр. Плевен. В алманах „Мизия", който излиза там, обърнах внимание на името на една от авторките - Весела Димова. Оказа се, че е същата поетеса, която съм превел на времето - авторството се потвърди! И установихме връзка, като стана ясно, че стихотворението й е писано през 1982 г., когато тя е била на 17 години.

По същото време - 1989 г. аз написах поемата си „Виенско колело" и я издадох в отделна книжка в тираж 5 хиляди екземпляра. Писах на В. Димова сега за това и й изпратих книгата си, в която пред моя текст съм поставил текста на нейното стихотворение на руски език. Именно то даде названието на моята книга тогава!

Да превеждам български поети за мен е удоволствие. Това означава близост - и по дух, и по кръв. А занапред ми предстоят

нови творчески срещи главно с приятели. На писмената ми маса са техните чудесни творения, книгите на Веселин Асенов, Веселин Георгиев, Станислав Пенев, Георги Чичаров, Стойчо Маджарски, Матей Шопкин, Весела Димова, Драгомир Шопов. И на още много и много значими поети.

Произхождате от семейство на потомствени художници. Разкажете нещо за това? Кои са най-важните уроци за живота и изкуството, получени от баща Ви, например? И... защо избрахте журналистиката и поезията пред четката?

- Това е действително така. И е голяма рядкост - творческата ни династия в изобразителното изкуство и архитектурата съществува от няколко стотин години...

Притежавам един от броевете на „Дмитровски вестник", където е поместена статията на професора от геоложкия факултет на МГУ "М.ВЛомоносов" М. В. Голицин със заглавие „Пръстенът с украшение на Дмитрий Веневитинов". Тя проследява историята, описание е на съдбата на пръстена на княгиня Зинаида Александрова Волконска, подарен й на прощаване от поета. На мен като геолог, завършил Московския университет, добре са ми познати местата описани от М. В. Голицин. Известно е от историята за съществуването на пръстена, намерен при археологически разкопки, както и за негово копие (притежавано по наследство от някоя си Татяна Соловьова). Работата е там, че нашият далечен прапрапрадядо Прокофий (Прокопий) Василие- вич Кузнецов е бил каменоделец и е обработвал камъни (скъпоценни). Както е разказано в Адрес-календара на град Москва, издаден от Карл Нистрем през 1842 г. „КУЗНЕЦОВ Прокофий Василиевич със синовете си е свободен художник, изсича печати, има шлифовъчна работилница и продажба на различни камъни на Тверски в Савинската страноприемница. Работилницата съществува от 1789 г. и в нея се изпълняват всякакъв вид поръчки: резба на барилефи и ме- дальони от различни камъни и метали, гравиране на визитни билети и прочее шлифоване, и продажба на различни камъни."

Сред многобройните клиенти на Кузнецови били много от известните и влиятелни хора на времето. В семейството ни се помни, че самият Александър Сергеевич Пушкин си е поръчал малък печат и пръстен със скъпоценен камък...

След като се запознах със статията на М. В. Голицин в паметта ми изплува и името на княгиня Волконска, още повече, че нейният знаменит салон се намирал на същия Тверски , недалеко от работилницата на Кузнецови.

В протокол от заседание на Московското Губернско Управление от 21 декември 1834 г. четем: „... на Губерското Управление е доложено изпълнението на резолюция от 18 декември по молбата на художника Прокофий Василиевич Кузнецов, с входящ номер N0 69139, в която пише: Императорската Академия за Изобразително изкуство, потвърждава че за изпълнението на задачата по програмата на Съвета на цялата Академия за изсичането върху камък на портрета на Императора Петър Велики, са Му присъдили званието Свободен художник с правото по силата на Всеми- лостивейшата дарена от Академията привилегия да ползва вечна и съвършена свобода и волност и да постъпи на служба каквато той като свободен художник пожелае, за което му се издава на 19 септември 1834 г. атестат N0 468 и че на децата му: синовете Фьодор, Павел, Семьон и дъщерята Евдокия е нужно да им се издадат за свободно живеене в Русия паспорти, по сила

та на приложения атестат и свидетелствата за раждане и кръщение на децата Му, по данни от настоятелството на Рогожанско- то старообрядно гробище..."

Това е впечатляващо: как изкуството носи свобода на човека в житейския смисъл на това понятие, не само в духовния. А как расте родовото дърво и какво и как талантът и изкуството на Кузнецови подхранват растежа му?

- Кузнецови се заселват в Москва далече напред във времето (документално проследено към 16 век). Живяли в началото в района на Таганка и били записани към Алексеевското предградие. А от края на 17 век до средата на 19-ти - в Тверско- Ямското, в енорията на църква Св. Василий Кесарийски, в дома на файтонджии и в Савинската страноприемница на Тверски, където в близост се намирал салона на княгиня Волконска.

В анкетните листи на 80-те години на 18-то столетие бащата на П.В.Кузнецов, Василий Ивано- вич се води като „майстор на шлифовъчната работа", а неговият брат Григорий „майстор по златарските работи". Всъщност, с тях започва и творческия път на цяла династия художници, които идват един след друг повече от

220 години...

Къде са следите на таланта на Кузнецови и какво е отношението към техните изделия?

- В Руския исторически архив в Санкт-Петербург се съхранява любопитен документ - писмо на министъра на народната просвета княз А.Голицин, адресирано до обер-гофмаршал В.Пашков със следното съдържание: „По Височайша заповед имам честта да препратя при семейството му при Ваше Високопревъзходи- телство за предаване в Ермитажа образа на Христа Спасителя, изсечен на камъка оникс от руския каменоделец, московския

еснаф Прокофий Кузнецов, който не е учил рисуване... Москва 14 януари 1818 г."

В Ермитажа се съхраняват и други творби на моя далечен прадядо - от глина и от камък. Той е участвал и в първата изложба на Руските манифактурни изделия 1829, 1839, където в качеството на експонати били представени: „Образ на Спасителя", „Образ на Иверската Богородица" и „Изображение на Господаря Император от сердо- никс на малахитов пиедестал". Последната изложба, в която той беше включен - с надслов „Стили епоха в декоративното изкуство 1820 - 1890 г.", беше в Ермитажа през 1996 г. На нея бе представено каменното изображение „Исус Христос с трънен венец" - работа на П. В. Кузне- цов.

Съществува мнението, че Николай I е подлагал ста- рообрядците на гонения, но е точно известно, че през януари 1839 г. той с благодарност приема от Прокофий Василиевич в дар каменна плоча, изобразяваща Спасителя и през септември я предава на вечно съхранение в Ермитажа.

В същия този Руски държавен исторически архив (фонд N0 472, том 13, дело 1684, ал. 73,75) по този повод има писмо от 8 септември 1939 г. с подписа на министъра на Императорския Двор княз Волконски, адресирано до Обер-Гофмаршал княз Долгоруков и неговия отговор на министъра. Ето текста на второто писмо-рапорт от 15 септември 1839 г.: „Имам честта да донеса на Ваша Светлост, че при мен е получен изпратения по предписание под N0 3055 за съхранение в Ермитажа, поднесеният на Негово Величество от Московския Каменоделец Кузнецов Образ на Спасителя от сардоникс.

Обер-Гофмаршал Княз Николай Долгоруков"

Прокофий Василиевич Кузнецов умира на 8 януари (стар стил) 1849 г. Погребан е в Ро- гожкото гробище в Москва. Точно след 100 години се ражда неговият потомък, видният художник Сергей Борисович Си- маков, по-късно - настоятел на храм Св.Архангел Михаил, а днес - игумен Рафаил, настоятел на Михайло-Архангелския манастир. Достатъчно е да се погледне в интернет, за да се разбере за него повече и да се видят неговите работи. Не без талант е и сестрата на Сергей Борисович - Наталия. И двамата са завършили Московския архитектурен институт. По стъпките им тръгва и дъщерята Наташа - Оля (по мъж Доронина). А техния брат по баща - Генадий Борисович Пилаев е прекрасен акварелист-професионалист. За него също може да се намери много нещо в интернет. Тяхната прабаба - Вера Павловна Кузне- цова е сестра на моя дядо - Павел Павлович...

Професионален художник- медальор е и сина на Прокофий Василиевич - Фьодор, мой прапрадядо. А неговият син Павел Фьодорович е рисувал прекрасно. Запазил се е албум с негови рисунки...

И все пак - как се случи така, че при Вас талантът на предци-

те, изразен в изобразителното изкуство, се прояви на белия лист и се подчини на друга Муза?

- Още от детството ме вълнуваше мисълта за дядо ми Павел Павлович Кузнецов: неговите картини и картините на неговите приятели, разказите за него и за неговите приятели и познати - художници, писатели, артисти... Той бе познат в много общества в това число и в обществото на любителите на изкуството, участваше в много изложби. Бил е известен благотворител. Запазено е писмо на секретаря на Великата Княгиня Елизавета

Фьодоровна (днес Света Великомъченица) от 27 февруари 1903 г. Ето неговото съдържание: «Милостиви Господарю Павел Павлович, Великата Княгиня Елисавета Фьодоровна ме помоли да Ви предам на Вас, Милостивия Господар за дарената Ви в полза на Благотворителния Базар К-А- Р-Т-И-Н-А искрената на Нейно Величество благодарност.

Приемете уверение за съвършеното ми почитание и преданост.»

В Държавната Третяковска галерия е запазен личният архив на дядо ми (N0 84), в който е събрана неговата преписка с много известни и знаменити хора, каталози на изложби, различни публикации... И в дома ми днес внимателно се съхраняват материали, свързани с неговата худо- жественна дейност. Така, например, на една от своите книги, известна (в това число и в България) писателят и добрият приятел и познат на дядо ми Владимир Алексеевич Гилярски написа: «На ПЛ.Кузнецов за вечен спомен и с благодарност за чудесния етюд. В.Гилярски, 1916 г., 17 септември, Москва.»

Братовчедът на Павел Павлович - Фьодор Дмитриевич

Кузнецов също бил известен художник. А племенникът на дядо ми - Павел Дмитриевич Кузнецов завършил Строгановското училище още през 50-те години на 20-то столетие...

Моят баща - Михаил Павлович Кузнецов се обучавал при известния Аполинарий Михай- лович Васнецов. И на 12 години вече излагал свои платна в изложбената зала «Единорог», получавал високи оценки. По- късно той завършва Висше худо- жественно-техническо майсторство (ВХУТЕМАС) със званието архитект-художник. Обичала на рисува и сестра му.

Моята леля Елена Павловна Кузнецова е също архитект по профессия. Тя беше с мен в България през 1982 г. вече в преклонна възраст. Заниманията й в младостта със спорт и с алпинизъм й помогнаха да изкачи в Родопите някои от по стръмните върхове, което предизвика възхищение сред българските ни приятели...

Добре са рисували много членове на нашето семейство. В ранната си младост и аз се опитвах. Останаха ми отделни наброски, ескизи... Возможно е, ако бях почувствал у себе си влечение да рисувам, да продължавам да пробвам силите си и по-нататък, още повече, че имаше от кого да взема добри уроци. Но аз не съжалявам никак за това и като човек на творчеството ясно разбирам, че талантът (в дадения случай на художник) не може да се проявява непрекъснато! Напълно е вероятно той отново да се прояви в някое поколение занапред или в този, или онзи вид творчество... Пример е моят син Михаил, който с две ръце строи извънградска къща и всички чертежи, ескизи, планове подготвя сам и то много

успешно. Аз не се съмнявам, че талантът се дава на човека СВИШЕ! И той е предопределен за него. В къщи пазим татковия миниатюрен студентски албум с рисунки. А на корицата типографски е написано «РОЕ81Е". Това е „ПОЕЗИЯ". Ето така е била предопределена и моята съдба - двадесет години преди раждането ми. Аз вярвам в това!

Нима е случайно, че баба ми Вера Владимировна Кузнецова, родена Ускова, която ме приобщи към стиховете, към поезията се е родила на един и същи ден с А. С. Пушкин - точно 75 г. по-късно. И се венчала с дядо ми В.Бо- гоявленски (Елоховски) в църквата, където са кръстили и Пушкин! Ускови са родом от подмосковското село Марфин брод (оттук започва река Москва), село принадлежащо на Наталия Абрамовна Пушкина, роднина на Поета. Затова моите Кузнецови ги подозират, че сА- лександър Сергеевич са в далечно родство. А моите роднини по женска (бабина) линия - Куприянови, от 1879 до 1897 владели село Константиново, където се ражда С.А.Есенин. Построили там народно училище, в което учи бъдещият велик поет и направили много добрини на селяните...

Колкото до журналистиката, това е напълно закономерно: поетът иска или не е личност, преди всичко, обществена! Още повече, че обстоятелствата свързаха мен и моето семейство с България! Оттук идва и моето сътрудничеството и щатната ми работа в списания и вестници. А това, че 25 години съм бил свързан с работа в геоложки експедиции, също е обосновано - любовта ми към природата, влечението към пътешествия, обогатяването на впечатленията, запознанството с живота и с нови неща, проявата на волята и характера си казват думата...

Какви са новите Ви творчески планове? Как писателска България се вмества във Вашия творчески свят днес?

- Творческите ми планове са амбициозни. Да издам книги и да публикувам собствената си поезия и публицистика. А също и да продължа преводаческата си ра

бота, която е неотделима, както показва практиката, от собственото ми творчество. И наред със стиховете на старите поетични приятели ще преведа и стиховете на своите нови - добри и надеждни приятели и утвърдени писатели: Стефан Димитров, Станислав Пенев, Веселин Асенов Стойчо Маджарского, Георги Чичаров, Матей Шопкин, Драгомир Шопов, Весела Димова. Особено внимание ще отделя на писателите, които са юбиляри: Матей Шопкин и Драгомир Шопов - в този момент тях аз считам за поети-класици! А ако попитате на колко години ще станем през 2013-та и аз, и Матей, и Драгомир - на 7,5 (а не на по 75).

Освен преводите в творческите ми планове влиза и моето непосредствено активно участие в създаването на в. «Литература и Общество» - национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в гр. Варна с главен редактор Станислав Пенев - възхитителен поет и преводач, мой добър приятел (всъщност, аз съм превел на руски език и съм издал 6 негови стихосбирки, а той - 3 мои на български). На 6 септември 2013 г. той навърши 60 години. В Москва той е член на независимото литературно агентство «Московский Парнас» (както и другите поети: Веселин Асенов, Стефан Димитров, Елка Няголова, Стойчо Маджарски, Георги Чичаров, Матей Шопкин, Драгомир Асенов). Аз съм зам. главен редактор на приложението към в. ЛИО - «Есенински булевард». Безусловно това сътрудничество е само от взаимна полза! Стремим се да запознаем читателите с произведенията на значимите днес и в миналото поети и белетристи на двете литератури, да представим нови, талантливи имена, да обогатим нашите исторически и творчески контакти.

И това ме кара сега да мечтая за ново посещение в България, но само да мечтая! Разбира се, не като екскурзиант, а с куфар, пълен с книги.

 

Интервюто взе и преведе от руски език ВЕСКА ЯНАКИЕВА