Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

АЛЕКСЕЙ СИСАКЯН
1944 - 2010

 

За първи път свои стихове Алексей Сисакян публикува през 1962г. С изключение на две публикации в „Московски университет" през 1964г. първата му стихосбирка „Моят свят римуван" излиза едва през 1999г. До края на живота си Алексей Сисакян е автор на 8 стихосбирки, негови стихотворения се печатат в няколко колективни сборника и периодични литературни издания („Младост", „Химия и живот", „Наука и живот", „Златно слово", „Русия" и др.). Става член на Руския междурегионален съюз на писателите (Санкт - Петербург). Пише и издава разкази, някои от които във Варна (където е бил на научни конференции). Награден е с Пушкински медал „За запазване на традициите на руската литература", както и с медал „М.Ю. Ломоносов". А. Сисакян е известен физик и директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия, на който България е съосновател.



ДРУЖБА, ТВОРЧЕСТВО, ПАМЕТ
Част 2. ДНЕВНИК НА МОЯТА ДУША
(стихове от разни години)
 
РАНА

 

И точно в този миг аз осъзнах,
че страшно е болезнено да те ранят,
най-главните от всички начала
                                        познах:
Приятели и Творчество... и Памет.

 

1986 г.



Из „Отворени сърца"



ОТКРИТИЯ

 

Доколкото няма на земята откритие,
до края открито,
обичам прозорци и врати отворени,
а сърцата - неприкрити...

 

1999 - 2002 г.



ОТ УМА СИ ПАТИ

 

Колко неочаквано дълбоки
са мислите, дошли в нощта лунна:
ако наоколо глупаците са стока,
защо ли главата ти да е пълна?

 

1999 г.



ПОЗНАНИЕ

 

Природата да се познава е полезно,
но запомни, че всеки път в захлас,
щом ний надникнем в бездната
и тя наднича в нас...

 

1999 - 2002 г.



Из „Подарък Господен"



ЦЕНАТА НА ПРОГРЕСА

 

Твърдят, грижейки се за прогреса,
че да си добър човек не е професия.
Край нас накрая професионалистите
                                                        все са,
но добрите хора са малко в
                                                             регресия...

 

2002 г.



НАШИТЕ БЕДИ

 

Свободата, струва ни се, доживяхме,
но защо лицата ни са тъжни?
На дедите от праха портрети не
                                      видяхме,
децата ни зад граница да идат пък са
                                              длъжни...

 

Декември 2001 г.



Из „Летвата"



СЪВЕТЪТ НА ДОКТОРА

 

На В.И.Перелигин

 

Здраве да си купим
няма да го бъде,
нищо да не губим -
зрънце да не мръдне...

 

2002 - 2003 г.



Из „Геометрия на душата"



ЗА ЗДРАВЕТО

 

В памет на Ф.Раневска

 

Не се самозаблуждавайте, мечтаейки
за сто абсолютни попадения...
Здрави сте, щом всеки ден ставате,
но ви боли (слава Богу!)
на разни места с въжделение.

 

Юли 2008 г.



СЛЕД БОЯ

 

„Запомни, че умният отстъпва" -
в нощта лунна ми шепнеше мама.
Душата ми се терзаеше, ушите
                                              тръпнеха.
Сега знам - да си глупак е по-добре
                                                         само...

 

Декември 2008 г.



В КАКВО Е РАЗЛИКАТА

 

На А.Б. Чубайс

 

А това мое признание
забравете, скрийте го дори:
науката превръща парите в знания,
а иновациите - знанията в пари...

 

Март 2009 г.



ПОВТАРЯЙКИ ПЛАТОН

 

На А.Б.Куделин

 

Не бързай, щом пишеш
на любимата:
„Писмото е геометрия на душата..."
Колебливите редове,
нанесени видимо,
са като линиите
на пленителното тяло...

 

Юни 2009 г.



Из„Усмивката на мисълта"



ЗА ТВОРЧЕСТВОТО

 

На Н.В. Михайлов

 

Ще ви напомня просто, господа,
това, в света което
отдавна е привично:
че винаги ограничени са средствата,
а творчеството,
като космос - безгранично!

 

Република Корея, 2006 г.



УСМИВКАТА
НА МИСЪЛТА

 

Наистина, не трябва да се съмнявате,
че всичко е способно да се усмихва,
че биха вкиснали всички създания
без усмивката
                               на мисълта, прилична.
Паметта нас ни свързва с миналото,
а с бъдещето го прави -
                                          въображението,
мисълта лекува и ранява унинието,
всесилна е тя, без да има съмнение...

 

21 юни 2005 г.

 

„... Приятно беше да направя за себе си откритието, че Алексей Нурайрович Сисакян, ядреният физик, син на известния учен - основоположник на космическата биология и медицина академик Н.М. Сисакян, с който сътрудничих в началото на 60-те години, пише „акварели" в стихове!..."

Алексей Неонов, летец – космонавт
„Алексей Сисакян е самобитен, особен лирик... Поетическата победа на А. Сисакян, проявена в тази предварително заключителна книга (отзивът е от 2004г.!), се изразява в органичността и единството на неговия вътрешен свят с външния, в неговата издържлива беззащитност, в добротата, в честността... Обичам сисакяновата гражданственост, не конюнктурна, не, но пак - дневнична - а кой е казал, че тетрадката на ежедневника не може да прикрива могъщо универсални и общочовешки открития?... Той е направо щастлив екзистенциалист, умеещ да превежда трагичните ситуации в музикален заряд... За А. Сисакян целият първичен свят е като идиома - и така, нищо не превеждайки на друг, непоетически език, постоянно взривява отвътре разминаващите се истини и обикновени обороти... и така отново и отново - бой на идиомите заради пълноценната същност на живота." Татяна Бек: „Отворете вратата на поезията", Сисакян А.Н,. Куст на теплотрассе, Избранное, М. ИКЦ „АК", 2004
При цялата си делничност А. Сисакян се докосва и до една общочовешка, трепетна за всички арменци и българи, трагична струна. Дали е чел стихотворението на П. Яворов „Арменци" можем само да гадаем...



 
АРМЕНСКИ МЕЛОДИИ

 

На Н.А. Плат

 

1.

 

За какво тъгува свирката - разбрах,
за какво ридае зурлата - досетих се:
Векове скърби Армения без грях,
а плачът й и в мелодията вмества се.
Арменският мотив през вековете
                                                   ще пребъде
като мъката ни по животите
                                          неизживяни...
Къде е Ван, къде е Арарат, Арцах
                                                           къде е?
В душата са... Но в моето отечество
                                                 не са видяни.

 

2.

 

Боли те пак, Армения, боли -
люлка, моя бащина люлка
безгранично е търпението ти
и плаче за това свирката,
и песента за това тъгува -
Арцах се задавя в сълзите...
Не е ли тъгата ти, с която пътувам
в печалните ми арменски очи?
3.
Къде са веселите ритми, в които
                                                    искри виното,
и неудържимият слънчевия миг на
                                                         радостта?
Върху платната на Сараян,
в лъчите, които струят в прозореца
                                                          искрено,
в „Танца със саби" излян,
в нашата любов - до загуба на
съзнанието в нощта!

 

Подбор и превод от руски
БОЙКО ВАЧЕВ