НОВИ КНИГИ
„Един от любимите ми жанрове е интервюто. И много обичам да беседвам с писатели."- отбелязва авторът на книгата писателят Евгений Степанов, който за близо 30 години и в журналистиката е взел стотици интервюта, печатани в най-авторитетните руски издания. Датирани към осемдесетте, деветдесетте години на миналия век или направени съвсем скоро, тези интервюта са събрани вече в току-що излязлата негова книга, представяща „вътрешния свят на различни художници на словото" фиксираща „техните мисли и очаквания". Някои от писателите, с които Евгений Степанов води разговор, вече не са между нас Артьом Боровик, Василий Аксьо- нов, Чингиз Айтматов... В тяхна памет „Знакови имена на руската проза и публицистика" започва именно с интервютата на тези, които посочих, повечето от тях - водещи представители на културата ни. С Чингиз Айтматов - класик на руската литература, автор на „Джамил" „Майчино поле" „Първият учител", „Белият параход", Евгений Степанов общува през 1998 година. Тогава писателят живее в Брюксел и в Москва пристигал за по няколко дни. Работи като посланик на Киргизстан в Белгия, Холандия, Люксембург. Болезнено преживявал откъсването си от московската литературна среда, спомнял си с радост и страдал за своите приятели Евгений Евтушенко и Андрей Вознесенски,
с които тои «вместе возник в лите- ратуре». Съжалявал, че му оставало малко време за литературно творчество. Говорел и за неблестя- щата литературна ситуация тогава в Москва, където писателите мъченически трябвало да вървят по своя път. От интервюто читателят може да узнае също, че Чингиз Айтматов мислел за младите хора, за развитието на страната ни, за руската литература на Запад. Голям интерес предизвиква и интервюто с Артьом Боровик, занимавал се изключително с афганската тема, загинал трагично при самолетна катастрофа през 2000-та година - главен редактор по това време на вестник „Съвършено секретно" с когото авторът на книгата работел съвместно. Не по-малко любопитни са интервютата с Мария Розанова - главен редактор и издател на парижкото списание „Синтаксис", с писателите-сатирици Аркадий Арканов, Лион Измайлов, Виктор Шендерович, пишещи хумор за Генадий Хазанов и сценарии за предаването „Кукли" с Виталий Коротичев - бивш главен редактор на суперпопулярното списание „Огоньок", с Михаил Бойко, Юрий Мамлеев, Дмитрий Са- вицки, Игор Харичев, Александър Файн, Станислав Куняев и други известни майстори на прозата и публицистиката. Събраните в „Знакови имена на руската проза и публицистика" интервюта на Евгений Степанов направени през последните няколко десетилетия не са загубили своята актуалност по отношение на неразрешените още въпроси на развитието на литературата, културата, историята и пътя на страната.
с които тои «вместе возник в лите- ратуре». Съжалявал, че му оставало малко време за литературно творчество. Говорел и за неблестя- щата литературна ситуация тогава в Москва, където писателите мъченически трябвало да вървят по своя път. От интервюто читателят може да узнае също, че Чингиз Айтматов мислел за младите хора, за развитието на страната ни, за руската литература на Запад. Голям интерес предизвиква и интервюто с Артьом Боровик, занимавал се изключително с афганската тема, загинал трагично при самолетна катастрофа през 2000-та година - главен редактор по това време на вестник „Съвършено секретно" с когото авторът на книгата работел съвместно. Не по-малко любопитни са интервютата с Мария Розанова - главен редактор и издател на парижкото списание „Синтаксис", с писателите-сатирици Аркадий Арканов, Лион Измайлов, Виктор Шендерович, пишещи хумор за Генадий Хазанов и сценарии за предаването „Кукли" с Виталий Коротичев - бивш главен редактор на суперпопулярното списание „Огоньок", с Михаил Бойко, Юрий Мамлеев, Дмитрий Са- вицки, Игор Харичев, Александър Файн, Станислав Куняев и други известни майстори на прозата и публицистиката. Събраните в „Знакови имена на руската проза и публицистика" интервюта на Евгений Степанов направени през последните няколко десетилетия не са загубили своята актуалност по отношение на неразрешените още въпроси на развитието на литературата, културата, историята и пътя на страната.
НАТАЛИЯ ЛИХТЕНФЕЛД