Националната галерия в Лондон, крило Сейнсбъри, през последните 3 месеца ( 9 ноември 2011 – 5 февруари 2012) привлече вниманието с едно изключително събитие. Като „Една от изложбите на века.” я определи Рой Стронг от в. „Телеграф”, „Сериозна идея и сериозна изложба.” допълни и Джонатан Джонс от „Гардиан”. Като най-завършената изложба на гения се определя именно тази, тъй като другите до сега са го представяли изключително като откривател, учен, чертожник, а тук за първи път вниманието се концентрира върху неговите постижения в техниката на рисуването. Става дума за платната, които е създал като придворен художник на Лудовико Сфорца в края на 1480 и 1490 г. Като художник самият Леонардо убеждава зрителите в реалността на това, което виждат, докосвайки се до творческата идея за красотата – в частност неговите портрети и в религиозните му работи, създаващи страхопочитание от мистерията. Характерните фини рисунки на Леонардо демонстрират едно перфектно представяне на формите на човешкото тяло. Тук са включени „Хубавата венецианка” от Лувъра в Париж, „Мадона Лита” от Ермитажа, „Сейнт Джеронимо”, принадлежаща на Ватикана, две версии на „Девицата на скалите”, принадлежащи на Националната галерия – Лондон и на Лувъра, също са изложени за първи път. Интересът към изложбата е изключително голям тъй като тя показва и 9 от 15 или 16 досега непознати на публиката Леонардови творби. Финалната част на изложбата е близо до съвременните копия на известната Леонардова картина „Последната вечеря”, взета за случая назаем от Кралската академия. А разглеждайки оцелелите подготвителни рисунки, направени от Леонардо за „Последната вечеря”, посетителите могат да открият детайлно високата техника, с която са били развити и изпълнени. Интересът към тази изложба в цяла Европа се оказа огромен и напълно оправда твърдението, че изложбата на Леонардо е отворена за „цивилизована” публика.