ВЛАДИМИР ГУСЕВ е роден във Воронеж. Той е белетрист, есеист, публицист, критик, научен работник, автор на белетристични и поетични дневници. Доктор е на филологическите науки, професор е в Литературния институт „А.М.Горки”, работил е като редактор на вестници, университетски преподавател, консултант на Ръководството на Съюза на писателите, председател на ръководството на Московската градска организация на Съюза на писателите на Русия. Автор е на около 50 книги и на голям брой публикации в периодиката. Произведенията му са превеждани на френски, испански, английски, унгарски и др. езици. Финалист е на премията Медичи в Париж (проза), медалист на конгреса за роман в Буенос-Айрес, лауреат на наградата на Москва и наградите на името на А.С.Пушкин, Ф.И.Тютчев, М.В.Ломоносов, М.А.Шолохов, „Поезия” и др., на много държавни и ведомствени награди. Живее и работи в Москва.

* За чест на нашата класика днес в нея виждаш повече, отколкото си виждал преди. Ами, аз и тогава в нея не съм виждал ВСИЧКО. Но повече е – повече, отколкото всичко.

* Главните методи за борба с руските таланти са премълчаването им и клеветата.
* – При вас всичко е „подобно на”. Или „как само”.
* Той не е небесносин, а е зеленичък.
* При нас понасят лошо несполуката, а още по-лошо – своя успех.
* Търпението го приемат за слабост.
* ... И въобще, дотегнаха ни всички тези ОТЧАЯНИЯ. („в робство”, на „бунт”). Иска ти се нещо здраво.
* От талантливия автор е все едно КАКВО ще прочетеш, само чети внимателно. Да доловиш атмосферата.
* Умение е навреме да оставиш „преработката” на текста. Тя може да бъде безгранична, а трябва да умееш ТОВА. Спомни си героя на Камю, който през целия си живот преработвал един единствен първи абзац.
* Ето един генерален принцип: не „си мисли” НИЩО.
* Сняг няма; и тихо, и тъмно е. Свети в света единствено моят прозорец.
* Висша сила несъмнено има, но това е и всичко, което знаем за нея. Да, повече НЕ НИ Е ДАДЕНО.
* Всички притчи са си притчи. Може и самият Бог – да е притча? А тълкуването на притчата е земно дело.
* – „Всичко „субективно”, зависи главно от апарата, чрез който се възприема...” – Обаче, самолетите летят. – „Е, и...” – Акотова беше необективно, те не биха летяли.
* „Младите” ? са си епигони. А „начело на прогреса” идваме ние, грешните... Така че, който е млад – си е млад.
* „Застрелях смъртта?!” – Изтреби я!...
* Самите те нищо не умеят, а по адрес на всеки – „иронизират”. („Постмодернисти” и др.)
* Дон – най-трагичното място на ХХ век. (Като се изключат, разбира се, концлагерите и други подобни.)
* Бахтин? Това е проблем на изкуството и морала.
* ... Бахтин е избор (към екзистенциализма).
* „Хората са зверове!” – Обида за звяра!
* В днешното изкуство ни трябва превод от руски на руски.
* Знанията и сведенията са различни неща. Сведенията са информационни знания.
*... Както казваше Белински, читателят ще прости за лошата книга, но няма да прости за подлата...
* Нивото на таланта определя още и СТЕПЕНТА НА „БОЖЕСТВЕНОСТ” (Кант!) на Автора.
* За поетите. „ – Какво ще кажете за 14 годишните?” – Да пораснат.
* Понякога скуката влиза в стила. Не в ущърб на самия стил. „Обломов”, Марсел Пруст.
* Композицията е от типа: „А ще кажа още...”.
* За стила: да разгадаваш ребуси и гатанки уморително (и не е необходимо).
* (Историческият писател: удобство между фактите. Би могло да бъде, би могло да не бъде).
* „Главното е „да не мислите за високото” и т.н, и т.н., и т.н., а да се влеете в редовете на писателите, да си движите в тях и да преуспявате”. – Ако не мислите за високото, вие никога няма да полетите.