Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

НА МОСКОВСКИЯ ФОРУМ НА КУЛТУРАТА – 2011
( из изказване на Ф.М.Мухаметшин – ръководител на Россътрудничество)

Бих искал да започна с думите на академик Д.С.Лихачов, който твърдеше, че „културата – това е огромно цялостно явление, което прави хората, населяващи определено пространство като народ, нация. В понятието култура трябва да влизат и винаги са влизали религия, нация, образование, нравствени и морални норми на поведението на хората и държавата”.

В края на ХХ и в началото на ХХІ век е актуално осъзнаването на самоценността на културата, необходимостта от запазване на националните традиции и защитата от глобалната културна агресия.

Глобалната конкуренция придобива културно-цивилизационно измерение. Процесите на глобализация влекат след себе си не само взаимопроникване и взаимообогатяване на културите, което е позитивно, но и често поставят под заплаха културната самобитност, а това означава и културния суверенитет на държаните и народите. Затова все по-остри стават проблемите за запазване и увеличаване на културното наследство, а също и по-активното използване на ресурса на националната кулутура в световното пространство. В такъв случай пред лицето на заплахата от междуцивилизационен разпад особено значение получават колективните усилия за осъществяване на културен диалог.

Необходимо е да се отбележи, че именно културно-хуманитарното сътрудничество се превръща в едно от най-ефективните средства за осъществяване на международния диалог, в достижение на съгласието и обезпеченото взаиморазбирателство между народи и държави, както и за преодоляване на конфронтацията в света. В крайна сметка, именно културно-хуманитарният потенциал във все по-висока степен оказва въздействие на процесите на формиране на съвременната полицентрична система на глобалното развитие, очертава неговия вектор.

На 18 декември 2010 г. от Президента на Русия са утвърдени „Основни направления на политиката на Руската Федерация в сферата на международното културно-хуманитарно сътрудничество”, които определят принципите на формиране и реализация на политиката на Русия в тази област. В понятието „международно културно-хуманитарно сътрудничество” са включени връзките на културата и изкуствата, науката и образованието, средствата на масовата индустрия, младежкият обмен, издателското, музейното, библиотечното и архивното дело и туризма.

На фона на реформите на Петър Велики – първата мащабна модернизация на Русия – страната ни, по думите на Л.Н.Толстой отговорила с гения на Пушкин, както и с цялата наша велика култура от ХІХ век. Затова, да се окажем днес встрани от формирането на цялостния световен културен облик би означавало измяна към нашето минало, отричане на този огромен принос, който народите на Русия вече са внесли в съкровищницата на световната култура и цивилизация.

В този област Русия разполага с един от своите главни резерви в глобален мащаб – това е пространството на руския език. За него възприемаме днес термина „Руски свят”, който представлява сам по себе си потенциално обединение на рускоговорящи съобщества, а също и на всички хора, ориентирани към руския език, култура и духовност, независимо от националната им принадлежност и вероизповедание.

Основната задача сега пред нас е придаването на мощен импулс на ниво региони, неправителствени организации и на гражданското общество в страната за разширяване на базата на международното партньорство в областта на културата и, разбира се, създаването на многостранен формат на културното взаимодействие с другите страни.

Известно е, че културните връзки създават уникални условия за общуване между народите, явяват се необходим фактор за успешното функциониране на такъв важен обществен институт като народната или публичната дипломация. Във връзка с това от Президента на Русия Д.А.Медведев е дадено поръчение да се реши въпроса и се учреди Руски съюз на общество на дружбата под формата на обществено-държавен фонд и да се определи здание за възобновяване на дейността на Дома на дружбата с народите на други държави. Учредители на РСОД са Министерството на външните работи на Русия и Россътрудничество. Този съюз ще бъде създаден през идващите месеци.

Безусловно издигането на националната руска култура е необходимо да премине през международно признатите връзки на културно сътрудничество и в партньорство както с ЮНЕСКО, така и с други водещи международни правителствени и неправителствени организации. В дейността на тези организации за последното десетилетие и при активното участие на Руската Федерация бяха утвърдени кардиналните акценти за развитие на световните културни сфери и запазването на световното културно материално и нематериално наследство.

И при това за нас е важно запазването на културното ядро на руското общество, способността да се предадат „ценности и смисли” на руската култура на новите поколения руснаци. На това виждане трябва да се отдадат и хората на новата формация, на новия културно-исторически тип, укрепвайки системата, създадена на обща, световно възприета и социална парадигма от многообразие на културни и етнически общности около общата руска култура.

В тези условия основополагаща роля за реализация на политиката на Русия зад граница в международното хуманитарно сътрудничество се пада именно на Федерално агентство – Россътрудничество.