Аз до сетния ти ден
като сянка ще ти бъда –
и да бягаш ти от мен
любовта ще е присъда.

Днес сърцето ми пламти,
чувствата ми са горещи,
любовта у мен трепти
с порив силен, с още нещо.

Не, не тръгвай още ти,
ще ти кажа нещо само –
можеш вечно да крепиш
във живота мойто рамо.

Гледам те сега и питам
дали си ти, дали си ти,
дали да чакам – да разпитам
сърцето, своите мечти…

Годините минават бързо,
изнизва се животът сам.
Дали любов нас ще ни свързва,
аз трябва винаги да знам.

Аз искам все до мен да бъдеш –
животът ни събра така.
Ще чакам тихо – да се върнеш,
но никога като сега.