„Слушам сърцето си” – зад това романтично заглавие се открива богатата картина на 20-годишната дейност на Иванка Христова като ръководител и организатор на културата и образованието в град Варна.
Това е не само летопис на сътвореното в духовното пространство на морския град, а изстрадана и написана с много любов хроника на богата духовна работа, осъществявана в продължение на много години с всеотдайност и дълбоко уважение към хората, които са я създавали постепенно и всеотдайно творили.
Повествованието на авторката увлича със свежия си емоционално-художествен разказ, на места преплетен и изпъстрен с откровения на много от участниците в забележителните културни и просветни събития на Варна.
Не липсват и лични послания и пожелания на творците, които са обичали и още обичат не само града ни, но и самата Иванка Христова – Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Ифра Нийман, Гена Димитрова, Минчо Минчев, Маргарита Лилова, Александрина Милчева, Светлин Русев, Мила Георгиева и много, много други.
И ако се опитате да оставите тази книга, то няма да успеете, защото тя е увлекателна, жизнена, независимо, че се разказва за миналото, за това какво е направено – училища, детски градини, читалища, концерти, спектакли, художествени конкурси, но и как е ставало, как се е постигало, с какви усилия и трудности... Със завидна откровеност, топлота и бeз самохвалство Иванка Христова разкрива тайните на своя успех, а именно, че тя никъде и никога не е била сама в този духовен процес. Не е диктувала, не е нареждала и заповядвала, а организирала хората, специалистите около себе си в екип (тогава тази дума не е била така модерна), привличала е научни дейци, творци, художници, музиканти, в чието съзнание Варна е оставяла незабравими впечатления и прекрасни спомени.
И как не е пропуснато името на нито един човек, който със своята ежедневна професионална дейност е оставил следа в просветното и културно развитие на Варна. Дали това е научен работник, диригент, артист, композитор, художник или просто учител, директор на училище или детска градина, стига само да е работил с жар и творчески замах за културната кауза на града ни. Едва ли има друга книга във Варненската културна история, в която да се прочетат толкова много имена... Тази похвална изповед ще остане за поколенията и ще разказва кога, какво е било и как е ставало...
И най-после „Слушам сърцето си” е ретроспекция на богата организационна дейност. Това не е суха история, а интересно и любопитно повествование, илюстрирано с лични спомени, факти и доказателства. И без да натрапва своя пример и принос Иванка Христова с малко тъга и болка, но деликатно и мъдро съветва: „Красива Варна, с талантливите свои творци и духовно богати жители, да бъде винаги културната лятна столица на България.”