Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

ЕВГЕНИЙ СТЕПАНОВ


* * *

ти си
японската музика
нощта прозорецът
покой одухотвореност физика
разговор на двама извънземни
живели в раздяла
2000 години земни
и изведнъж намерили се един друг
тихият манхатън
и тъгата са далеко от тук

1992, Ню Йорк



* * *

Аз те гледам ангелче
без да дишам
гениални са извивките и челото ти
и с душата ти сричам
какво ли ни чака занапред –
да отгатнем
иди че го разбери ред по ред
какво ли ни чака занапред
само не си върви още не си върви
само не си върви

1993, Ню Йорк



* * *

какво пък – излезе неустойчива
нашата бебешка любов
отровна отвара
попари живота суров
но докато аз не съм още в моргата –
все търся образа твой
ту в без-съвестните оргии
ту в църквата свята
ту в небесния рой

1994, Тверская



* * *

И така става между хората
те един друг се обичат.
И погледите им шепнат за любов,
на ненавистта – устните се обричат.

Ето, че без да таи презрението си
тя тихо му мрънка, мрънка:
- Аз не крия, мили –твоя съм! Ти си!
А през нощта ножа си точи тънко.

16.04.2001, Есенински булевард



ТИ СИ

Наслаждавайки се с мен, мъчейки ме,
с темперамента си южен и
                                         необуздан,
Добре си. Най-добрата си, месиш ме.
Жалко, че и другите знаят – знам.

Аз ревнувам, аз плача неистово
и се тъпча с хапчета всеки час.
Много гадна да станеш –
                                    изкуството,
овладяла си, но знам само аз.

1982 – 2006



* * *

„Написал бих аз осем реда
за свойствата на тези страсти.”
                                                  Б.П.

добре би било да живееш в гората
и да не познаваш прогреса
да разбираш като див звяр
всички закони на света интересен

добре би било все пак към небесата
да обръщаш понякога взор
два, три стиха да драснеш с писеца
над оградите да намериш простор

и на николининия хълм и гора
в жуковската планина бойка
на гости сама да е дошла
прелестна група девойки

да идват усмихнати да заминават
да си тръгват с Бога отново
хубаво е да пишеш как отминават
да напишеш за тях много

за любовта и дори за омразата
изгаряща силно жестоко
за другарите си легнали в пазвата
на пръстта много преди срока

и за далекото и за далечните
морета реки океани
за районните градчета вечни
и задморските страни мечтани

хубаво би било и занапред
да свирят да играят да пеят
хубаво би било и да умрат
в собствената си постеля

23.01.2006, Голям знаменски переулок

Превод Станислав Пенев
(Из втората стихосбирка на Евгений Степанов под печат на български език „Нов портрет“)