ТАТЯНА ДИМИТРОВА
2011/06.jpg)
е родена в Омуртаг на 28 март 1955 г. От малка живее в София, където завършва 8-ма гимназия „В. Левски” и Висшия лесотехнически институт, специалност „Механична технология на дървесината”.
През 1980 г. заминава за Девин, там живее и работи до днес. Председател е на Народно читалище „Родопска просвета – 1923”, завежда и музейната сбирка в града. За свое призвание счита изобразителното изкуство, като нарича себе си „самоук” художник. Има три самостоятелни изложби и участия в общи изложби и пленери.
Изключителната й отдаденост на духовния живот в сърцето на Родопа планина я зарежда и с творческа енергия, за да превърне част от времето си в поезия.
През 1980 г. заминава за Девин, там живее и работи до днес. Председател е на Народно читалище „Родопска просвета – 1923”, завежда и музейната сбирка в града. За свое призвание счита изобразителното изкуство, като нарича себе си „самоук” художник. Има три самостоятелни изложби и участия в общи изложби и пленери.
Изключителната й отдаденост на духовния живот в сърцето на Родопа планина я зарежда и с творческа енергия, за да превърне част от времето си в поезия.
2011/07.jpg)
КАРТИНА
Картината е само цветен изказ
на болката в душата.
Картината е моето пътуване
към недокоснати желания.
Картината е моето лекуване.
Надеждата след всяко отчаяние.
на болката в душата.
Картината е моето пътуване
към недокоснати желания.
Картината е моето лекуване.
Надеждата след всяко отчаяние.
ЖЕЛАНИЕ
Искам да целуна слънцето
в изпепеляваща целувка.
Да пея с вятъра.
Да стена със морето.
Да полетя с птиците.
Да падам със листата
на дърветата.
Да викам с ехото
и да заплача със дъжда.
А после уморена
с луната да заспя.
в изпепеляваща целувка.
Да пея с вятъра.
Да стена със морето.
Да полетя с птиците.
Да падам със листата
на дърветата.
Да викам с ехото
и да заплача със дъжда.
А после уморена
с луната да заспя.
2011/08.jpg)
ФИЛОСОФИЯ
Слънцето е цяла философия.
Нежна пролет. Грейнали лъчи.
Бури и магнитни аномалии,
но до болка ни е нужно то. Но
е нужно много – и личи.
Нежна пролет. Грейнали лъчи.
Бури и магнитни аномалии,
но до болка ни е нужно то. Но
е нужно много – и личи.
Слънцето е краят и началото
на живота в земния му път.
Искаме го и от него бягаме.
В орбитата му кръжим с респект.
Кръжи смехът
на живота в земния му път.
Искаме го и от него бягаме.
В орбитата му кръжим с респект.
Кръжи смехът
Слънцето е огнена стихия,
преобърнало живота на планетите.
Отброяващ времето часовник.
Слънцето е цяла философия.
преобърнало живота на планетите.
Отброяващ времето часовник.
Слънцето е цяла философия.