Двете книги на Недю Монев „Добруджа, мой роден край” (2005 г.) и „Граничар” (2010 г.) са документално художествени и са изпълнени със случки и преживявания, които имат драматичен характер и предизвикват не само исторически, но и дълбоко нравствени вълнения. Те са тематично свързани и разкриват трудните и съдбовни времена както за добруджанския край, така и за отделната личност. Необикновеният и изпълнен с постоянно напрежение живот на защитника на родината, на човека, на когото е отредено да стане участник в исторически, епохални събития и да милее за родното, човешкото, жизнеутвърждаващото е представен като естествено изпитание на патриотизма, достойнството и волята на офицера в името на дълга. В „Добруджа, мой роден край” авторът се движи по пътищата на историята и запълва белите й полета с драмата на човека, с болката на времето, с превратностите и особеностите на съдбата на цели родове и села. Роден в край, който се превръща в разменна монета между две държави, а родното му село, детството и първите сериозни житейски стъпки остават завинаги „отвъд” когато е на 12 години, авторът обективно и задълбочено разкрива истината за действия и противодействия, за отношения и борби, за стремежи и разочарования, за надежди и помръкнали очаквания.

Недю Монев не спестява личните си предпочитания и личните си болки. Той прави анализ на исторически характерното за Северна и Южна Добруджа, доказва изконното българско присъствие там, утвърдено и с държавно устройство от времето на заселването на ордата на Аспарух, не премълчава и най-малката подробност за последвалите исторически рокади, особено тези, на които той е жив свидетел – през ХХ век. Книгата е плод на сериозна и задълбочена изследователска дейност, а библиографският списък от заглавия на използвани източници набъбва до 70.
Изпълнен с трагизъм за народната съдба и за българите от този край, разказът му е исторически пример за играта на властимащите през първата половина на миналия век с живота на обикновените хора, с тяхното народностно определяне и самоопределяне. Дългите списъците на загиналите в различни военни конфликти от няколкото малки села, които са в центъра на повествованието (Доинджий, Граничар, Дуранкулак), отведените и отвлечените, умрелите мъченически в лагерите, изчезналите безследно говорят недвусмислено за един изключително труден период, изкуствено усложняван от амбиции и великошовинизъм. Търсенето на истината и за народната съдба, и за превратностите на политиката, отразяващи се на живота на населението в този край, се превръща за автора в основа на едно повествование, в което всичко е изживяно и съпреживяно, до болка откровено и вълнуващо.
Народностният проблем е единият от акцентите в тези книги. Но удовлетворението от кооперативното стопанисване на земята, преодоляването на разпокъсаността, превръщането на Златна Добруджа в златната житница на България, изискващи много усилия, денонощен служебен и обществен труд са по-силни и по-важни за автора от всичко останало. Особено втората част на „Добруджа, мой роден край” е изпълнена със съзидателния устрем на човека от селото, на човека близо до земята, почувствал своето време, видял трудовата реализация на мечтите си, преминал през нови перипетии и навлязъл в епохата на съвремието – на ликвидации, на самоуправство и самообединения.
„Граничар” е естествено продължение на темата за дълга, за нравствената чистота на човека, за отдадеността на служещия на идеята за съхраняване на народния труд и спокойствие. Годините прекарани край граничната бразда изграждат особено светоусещане: любовта към родното, към съзидателното топли душата и кръщава за подвиг. Изграждането на модерната, съвременна държава, разширяването на връзките между отделните народи, утвърждаването на България като остров на спокойствието и добросъседството са постижения, които радват и доказват всеотдайността на народните синове. Не случайно тази книга сам авторът определя като мемоарна – спомените му са конкретни, разказът – увлекателен и впечатляващ, езикът – документално точен и художествено извисен. Напълно отговарящи на един живот-поука, живот- пример, живот, изпълнен с мисъл и надежди за обществото.