Считам Варна за подходящ и достоен кандидат за Европейска столица на културата. Варна е старо и солидно културно средище. В града се провеждат редица културни фестивали не само с национално, но и с международно значение – музикални, балетни, писателски, театрални, филмови и т.н. Градът е и писателски център, в който творят много стойностни автори с национално значение. Имена няма да изброявам, защото неизбежно ще пропусна заслужили литературни творци. Все пак не мога да не спомена национални имена като Андрей Германов, Петър Алипиев, Никола Радев, Тодор Ризников, които биографично и творчески са свързани с морската ни столица.
Пожелавам успех на Варна в благородното съревнование с други български кандидати за Европейска столица на културата.

Тази книга е за всеки, който има отношение към литературата.Тя е исторически мотивирана, хронологично цялостна и литературоведски стойностна. Доказва не само трайния, професионален и активен интерес на литературния критик Никола Иванов към текущия литературен процес, наситен с нови имена и литературни измерения, но разкрива един нов подход на изграждане на постоянно отношение към самия литературен процес. Пределно ясно е, че пред погледа на литературния ни критик е минала цялата литературна продукция през последните 30 години и „Едно към едно” е книга за постиженията на отделни автори, които се вписват в литературния живот ведно с имената на писателите от „Подреждане на балната зала” – книгата, за която Никола Иванов получи Националната награда за литературна критика на Съюза на българските писатели за 2010 година.

С формата на изложение на мнението си за творбите и авторовите достижения – отзиви и рецензии в „Едно към едно”, Никола Иванов подчертава характера на текущата критика, която ни предлага - оперативна и действена.
Книгата му прави впечатление с живия дъх на печатарско мастило от страниците на няколко десетки вестника и списания. Запазен е напълно критико анализационият и литературно-изследователският дух на всеки един материал, а документалният подход е подчертан и с наименованията, броевете и годините на излизане на статиите в периодиката.
Появата на „Едно към едно” на Н.Иванов през 2010 г. не е случайно. Това доказва, че е отминало времето на посттоталитарното литературно самоизживяване на много псевдописатели и е дошло времето за преглед на стойностите. А тези стойности са стойности на доказаното писателско умение, което за разлика от близкото минало привлича читателите и създава интерес към съвременната книга.
Силата и достоверността на художественото слово на авторите от книгата вече като присъствие в литературата ни е другият акцент, който поставя литературният критик. Нещо повече – той насочва вниманието на обществото към тази немалка група от създатели на литература, на които явно държи и с книгата си подчертава своето мнение. И не само обръща внимание на творческия глас на тези писатели, но посочва и възможности за развитието им, както и литературните надежди, които те носят.
Не само извадка и то – градивна, на литературния живот през последните 30 години е тази книга.Тя е израз на точен и безпристрастен поглед, на отговорно отношение и мащабно мислене, на постоянство и категоричност в наблюдението, оценката и позицията на Никола Иванов.
Автентичността на текстовете („едно към едно” не само като отношение към автор и произведения, но и към еднаквостта на отпечатаното преди и сега) е забележителен пример за отсъствието на пристрастие към едни или други автори или творби и подчертава пълната обективност на литературния критик към художествената материя – фиксираното преди и потвърдено за тогавашния литературен исторически момент сега е същото: без редакции, без корекции, без „поглед след време”.
За Никола Иванов няма неудобни или предпочитани имена – има литературни, художествени и естетически стойности заслужаващи внимание и задълбочено вникване. Те „тежат на мястото си” както по времето, когато са привлекли неговото внимание, така и днес, защото са елемент от една обща, времева, останала във времето снимка на литературното състояние, напомняща ни отново за него.
Тази книга е също така и книга на умението, на майсторството на литературния критик да предложи както панорамен поглед, така и точно мнение за творби от различните жанрове. Това е поглед и към неоспоримото богатство на литературния процес. Защото Никола Иванов наблюдава литературата развойно – и като проявление от нейна страна, и като умение за преценка и насочване от негова. Предмет на вниманието му са автори, както многообещаващи с първите си литературни прояви или с някоя от книгите си, така и такива, които са го впечатлили и заслужено продължават да привличат вниманието (не само неговото). Придържайки се към тезата ”едно към едно” за положителното и отрицателното в литературното битуване на съответното заглавие или авторово име, Никола Иванов се отнася изключително сериозно към самобитното, към неподправеното, към спонтанния творчески усет, към оригиналното, към неподражаемото, към отличаващото перото от общия поток. Така че, съвсем естествено, той назовава имена, посочва заглавия, мотивирано и убедително отличава добрите автори от „бездарните литературни маниаци, с които изобилства нашата днешна литература” (стр. 37).
Книгата „Едно към едно” може да се възприеме и като представителна извадка на литературното поле на творчеството на писатели през последните 30 години, независимо от възрастта, местоживеенето или литературното им положение. Включително българи и извън пределите на страната, но творящи за българското литературно пространство. Нейното предназначение е да покаже значимото и да го извади от общия огромен издателски поток у нас, който за съжаление в същността си е от книги-еднодневки, а постиженията в никакъв случай не бива да остават анонимни...
„Едно към едно” е книга, която подчертава разбирането за ясния прочит и откритото мнение в литературата. Кому са нужни заблуди или самоцелни анализи?! Не случайно позаглъхналото наименование „литературна критика” е изписано ясно и видимо на корицата. То подсказва, че думата за отзиви и рецензии на книгите на своите съвременници-писатели има един поддържащ критичното си отношение към литературата изследовател, държащ на становища отвеждащи към традицията и към новаторството, но по пътя на критичния и стойностния реализъм. Не случайно Никола Иванов е може би единственият познаващ цялостно съвременната ни литература критик. Със своите 52 студии в тази книга той умело анализира не само конкретното художествено дело като специфика, но и литературното дело на цели литературни поколения и групи: от времето на критикарството през 80 години на ХХ век, от периода на езоповия език на съвременната литература, от тегобното мъченичество на постоталитарния период, от кълновете до по-укрепналите прояви на най-новото литературно мислене. Тази доминанта, този именно, елемент на цялостен поглед присъства навсякъде и подчертава идеята за мащабно поднесено изследване, защитено с отделни литературни прояви, структурирани от Никола Иванов в „Едно към едно” с подчертано обобщаващ характер.
Не е случаен и фактът, че Никола Иванов е литературен критик с постоянно мнение. Така, например, във връзка със 70 годишнината на Никола Радев, той изпрати сам по електронната поща до редакциите на литературните вестници своята студия за писателя от „Подреждане на балната зала” (като на дребнавите вълнения на някои лит.трегерчета от местни многотиражки, изпреварени в печатане на част от материала от други, отговори: „За големите писатели не всичко е казано, но което съм казал аз до момента, е това! Нека се ползва от всички както намерят за добре!”).
Посочването на датата и мястото на публикация на общо 52-та текста в книгата е доказателство, че няма литературно издание у нас, което да не е поместило отзиви или резензии на Никола Иванов. Нещо повече – литературният критик, действащ оперативно, често използва трибуната на вестници и списания от своя край (в.”Марица”, сп. „Родопи”) и от града на Иван Динков – в.”Пазарджишка Марица”. Като израз на една близост до читателя, до съвременника.