Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

АЛЕКСАНДЪР А. ПУШКИН

Александър Александрович Пушкин е млад, съвременен поет – правнук на световно известния руски поет Александър Сергеевич Пушкин. Днес той живее и работи в Ню Йорк. Занимава се с издателска дейност, издава и собствено списание за поезия в САЩ.
„Авангардът е жив. Авангардът ще бъде жив. И Пушкин е с нас!” сполучливо отбелязва в едно свое изказване за Съюз на писателите на ХХІ век известният интелектуалец, писател и публицист Фьодор Малцев.



САРА

Известна ми е гъска с името Сара.
На стария пристан има владение.
Другите пернати – и млади, и стари,
подлага ефрейторски на гонение.

Гони лебедите, двойките патици
и видимо нещо й липсва в живота –
не всичко е гладко дори в навалици,
стърчат й перата отдясно на СОТ-а.

В очите й – горчивина от раздяла.
Съскащите хрипове са без закана...
Под краката ти идва, в ръцете – цяла,
хапе ти пръстите, носа – без покана.

Щипе направо, с шията си рисува
и знак за безкрайност, и един интеграл.
Мърмори свадливата Сара, диктува
на стария пристан – за друго копнял.



СОНЕТ ЗА ЖАБА И ПОЕТИ

Беше жива. Но започнаха студове.
Крачетата й замръзнаха. Сърцето се сви.
Тя – като блатно камъче се появи:
зеленикава бучка в белите ледове.

Снегът и скрежът не са сега бедата –
все пак умряла е, не се е родила.
Да умреш е милост понякога, сила,
както да бъдеш хайвер тук, в язовира.

Щом мине зимата, ще пее водата,
ще трепнат крачетата й. Ще бие сърцето.
И блатното камъче, от леда взето,
в кръг ще се завърти с приятелки, ето.

Но никога, в душата на поета
жабешкият живот няма да шета.



* * *

Отново демоните кръжат и се зъбят,
с пръст ни сочат, с очи се кокорят, съдят,
с тях се въртят, както в цирка и шутовете –
демончетата им малки, демонките.

Все ти припомнят грехове, прегрешения,
в живота гаден, лишен от утешения,
огледало изваждат – и старо, и мазно,
то ли е криво, а може би е – нормално.

Взри се, виж си кривата физиономия,
струва ли си животът такъв, условията,
излез зад вратата – прокажен, чумен,
напразно те е доносила майка безумна!

Отново демоните кръжат и ни зяпат,
заканват се, падат от смях, силно шляпат,
с тях – ученици и готвачки – пионките,
идват демончетата малки, демонките.



* * *

Не познавали колелото инките,
носили тежестта на гърба си,
с изтъркани ботуши от най-тънките,
кълнели, че ходят пеш почти боси.
Но се напатили зле от недъзите
и се забавлявали шумно така:
баскетбол, бейзбол и крокет на вързано,
бадминтон, билярд и трик-трак – на шега.
Треперели над картите, играли комар,
воювали за наддаванията тънки…
Казват, че и глобусът от тях ни е дар,
измайсторили го някакви ин-ки.



* * *

Ню Йорк ще се разцепи,
а Сан Франциско ще го покрие
могъща вълна.
И островният Лондон – до шия,
ще сподели тяхната участ, да.
Бутилка „Ризлинг” някъде
откъм Атина бележка
ще донесе сама: „Кронос – лъже
и ПосейДон – не е тих.” Да, да.

Музика в ла минор ще звучи в пещерите,
минорното ще се възнесе като кораб,
Лисабон ще мълви за „символ на вярата”
                                                                в дните,
ще вдигнат паметник на краля – ще го
                                                             измолят.
Печално ще въздъхне Венеция: „Bello
                                                             mori…” –
и ще намигне Флоренция после:
                                                               „Capish?”
Но какво още има? Ташкент си стои на
                                                                    море,
на Комсомолското езеро, всъщност е,
                                                                    чист.
Сиатъл, Петербург и много прочие
                                                         столици…
Няма да избягаш от бедата, където и да
                                                          подскачаш.
„Вода!” викат: „Вода!” – хотелът дими,
                                                               пламъци.
– На 33-ти номер ще помоля за бира,
                                                             нататък.