Пилотна страница на приложение за съвременна руска литература
„НЕ СЕ НАРЕЖДАЙТЕ НА ПАЗАРЯ!”
Евгений Степанов – известен писател и издател в Москва, автор на повече от 20 книги излезли в Русия, САЩ, Румъния, България, Генерален директор и главен редактор на Издателски холдинг „Запад-Консулт”, член на Президиума на Московската писателска организация, отговаря на въпросите на главния редактор на в.”Литература и Общество” при краткото си посещение във Варна в средата на м. ноември 2010 г.
- Защо книгата намира вече по-голямо място в живота на съвременника, независимо от това, че нашето време днес е електронно време и време на онлайн общуването?
- Аз не бих се поддал на оптимизъм, още повече за книгата. В книгоиздателския бранш работя над 20 години и имам преки наблюдения. Виждам, че тиражите на книгите рязко намаляват. Да се продадат книги е много трудно. А търсенето, особено на поезията днес, не е никак голямо. Често пътувам в метрото или с друг транспорт и наблюдавам следната картина: хората четат все повече и повече електронни книги. Какво е бъдещето на печатните издания – не знам. Предполагам, че тиражите на хубавите книги ще намаляват и в бъдеще.
- Всички говорят за възраждане на интереса към поезията. Така ли е в Русия, в САЩ, в европейските страни, които постоянно посещавате?
- Действително сега има разцвет на поезията. И на силаботоническата, и на комбинаторната, и на визуалната... Но, освен това, няма институт за пропаганда на поезията – в Москва няма едно държавно списание за поезия, няма институт за критика, който често да дава оценки на ставащото в литературния процес. Затова зачестиха прославянията на отявлени (влиятелни и не бедни) графомани, а истинските таланти не ги забелязват. Ето, например, великата Белла Ахмадулина, която наскоро си отиде от нас: за последните десет години нея нито веднъж не я отпечатаха в голямото руско литературно списание „Новый мир”. Затова пък там постоянно се печата главния редактор на това списание и неговата съпруга.
- Как се отразява, според Вас, глобализмът на литературата?
- Отразява се – да, и още как! Дойде диктатурата на комерсиалното – когато не качеството на произведението диктува търсенето на произведението, а името. Развъртането на името. РR (персоналният рейтинг) сега е по-значим от самия текст. Големите световни издателства определят политиката, а малките издателства постоянно се закриват. Ако влезете в големите магазини на Москва, ще видите там колко малко поетични книги на малки издателства има. А преди всичко – развъртяните имена на популярните поети-песнопойци или в най-добрия случай – класика. А къде е талантливата младеж?
- В какво се изразява днес добрият тон в литературата т.е. да го наречем така – прогресът в нея?
- Прогресът в литературата се изразява в това да не се нареждаш на пазаря. Много е важно да бъдеш самия себе си и да не чакаш от участието си в литературата медена питка.
- Кое е общото и различното между днешния литературен процес и литературния процес преди двадесет и няколко години?
- Преди двадесет и няколко години имаше диктат на идеологическия пазар. Сега има диктат на комерсиалния пазар т.е. в същността си нищо не се е изменило. Ако преди писателите от моята страна бяха длъжни да пишат за верността си към идеалите на марксизма-ленинизма и родната комунистическа партия, то сега писателите пишат за бандитите и проститутките… Търсенето диктува предлагането. И с т и н с к а т а л и т е р а т у р а с е п о я в я в а в ъ п р е к и о б щ и т е т е н д е н ц и и. Истинският писател винаги върви напреки – срещу епохата.
- Какво е Вашето лично участие в този процес?
- Издателство „Запад-Консулт”, което аз създадох преди повече от седем години, се занимава в частност с некомерсиални проекти. Ние издаваме списания за поезия и за проза: „Децата на Ра”, „Крещатик” „Зинзивер” „Знание-сила. Фантастика”, „Футурум АРТ”, „Другите”, вестниците „Литературни известия” и „Поетоград”, алманах „Иля”. Всички тези издания са некомерсиални проекти, които показват развитието на съвременната руска литература.
От началото на 2010 година нашият вестник „Литературни известия” започна да се поддържа финансово и информационно от Федералното агентство „Россотрудничество”. Значи, ние станахме нужни и на държавата. Това мен много ме радва. Значи, ние можем да направим още много за благото на литературата.
-На кой литературен жанр отдавате предпочитание?
-От младите си години аз съм верен на поезията. Обичам Пушкин, поетите от Сребърния век, Давид Бурлюк, Георги Иванов. В момента пиша докторска дисертация за съвременната поезия.
- Защо книгата намира вече по-голямо място в живота на съвременника, независимо от това, че нашето време днес е електронно време и време на онлайн общуването?
- Аз не бих се поддал на оптимизъм, още повече за книгата. В книгоиздателския бранш работя над 20 години и имам преки наблюдения. Виждам, че тиражите на книгите рязко намаляват. Да се продадат книги е много трудно. А търсенето, особено на поезията днес, не е никак голямо. Често пътувам в метрото или с друг транспорт и наблюдавам следната картина: хората четат все повече и повече електронни книги. Какво е бъдещето на печатните издания – не знам. Предполагам, че тиражите на хубавите книги ще намаляват и в бъдеще.
- Всички говорят за възраждане на интереса към поезията. Така ли е в Русия, в САЩ, в европейските страни, които постоянно посещавате?
- Действително сега има разцвет на поезията. И на силаботоническата, и на комбинаторната, и на визуалната... Но, освен това, няма институт за пропаганда на поезията – в Москва няма едно държавно списание за поезия, няма институт за критика, който често да дава оценки на ставащото в литературния процес. Затова зачестиха прославянията на отявлени (влиятелни и не бедни) графомани, а истинските таланти не ги забелязват. Ето, например, великата Белла Ахмадулина, която наскоро си отиде от нас: за последните десет години нея нито веднъж не я отпечатаха в голямото руско литературно списание „Новый мир”. Затова пък там постоянно се печата главния редактор на това списание и неговата съпруга.
- Как се отразява, според Вас, глобализмът на литературата?
- Отразява се – да, и още как! Дойде диктатурата на комерсиалното – когато не качеството на произведението диктува търсенето на произведението, а името. Развъртането на името. РR (персоналният рейтинг) сега е по-значим от самия текст. Големите световни издателства определят политиката, а малките издателства постоянно се закриват. Ако влезете в големите магазини на Москва, ще видите там колко малко поетични книги на малки издателства има. А преди всичко – развъртяните имена на популярните поети-песнопойци или в най-добрия случай – класика. А къде е талантливата младеж?
- В какво се изразява днес добрият тон в литературата т.е. да го наречем така – прогресът в нея?
- Прогресът в литературата се изразява в това да не се нареждаш на пазаря. Много е важно да бъдеш самия себе си и да не чакаш от участието си в литературата медена питка.
- Кое е общото и различното между днешния литературен процес и литературния процес преди двадесет и няколко години?
- Преди двадесет и няколко години имаше диктат на идеологическия пазар. Сега има диктат на комерсиалния пазар т.е. в същността си нищо не се е изменило. Ако преди писателите от моята страна бяха длъжни да пишат за верността си към идеалите на марксизма-ленинизма и родната комунистическа партия, то сега писателите пишат за бандитите и проститутките… Търсенето диктува предлагането. И с т и н с к а т а л и т е р а т у р а с е п о я в я в а в ъ п р е к и о б щ и т е т е н д е н ц и и. Истинският писател винаги върви напреки – срещу епохата.
- Какво е Вашето лично участие в този процес?
- Издателство „Запад-Консулт”, което аз създадох преди повече от седем години, се занимава в частност с некомерсиални проекти. Ние издаваме списания за поезия и за проза: „Децата на Ра”, „Крещатик” „Зинзивер” „Знание-сила. Фантастика”, „Футурум АРТ”, „Другите”, вестниците „Литературни известия” и „Поетоград”, алманах „Иля”. Всички тези издания са некомерсиални проекти, които показват развитието на съвременната руска литература.
От началото на 2010 година нашият вестник „Литературни известия” започна да се поддържа финансово и информационно от Федералното агентство „Россотрудничество”. Значи, ние станахме нужни и на държавата. Това мен много ме радва. Значи, ние можем да направим още много за благото на литературата.
-На кой литературен жанр отдавате предпочитание?
-От младите си години аз съм верен на поезията. Обичам Пушкин, поетите от Сребърния век, Давид Бурлюк, Георги Иванов. В момента пиша докторска дисертация за съвременната поезия.