Студът
                             потропва
                         по китарата.
                        И шалът пази
                        от отвличане.
Девойката от Гуантанамо
съблича погледи безименни.
Смехът в шегите й напира.
                        И дърпа
                        за полите
                          времето.
                        Монетите
                          звънят
                        разбиращо.
                        И струните
                             ловят
                            вселени.

на дъжда
пропуква
мъртвите
надежди.

Светкавици

окрилящи

    плода,
разнежват.
И в този хаос
    сънните
      гори.
Ловецът
      идва.
Безименният
       ден
      искри.
Осмислен
     изгрев.

е
    пристрастна.
Чернобяла  или не.
Истината е опасна.
Прекроява светове.
     Чака само да
        залитнеш.
         И душата
          те боли.
   Истината –
   динамитът
за човешките
      души.

  Два метра.
 Под земята.
Не са копнеж.
Разлистените
    необятия.
На луд стремеж.
    Пазителите
на безсмъртие.
    Странят.
Разсъненият
     бунт
на вятъра.
      Крещи
      денят.

                        пак
ще си отидем.

Събрали

                        спомени.
   И дни.
В небесната
   империя
   ще  дирим
   житейски
   смисъл.
   И мечти.

                           ще вземем
                        веселия вятър,
                           който дърпа
                        белите пъртини.
                        Ще откраднем
                            две сълзи
                            на прага –
                                 миг
                               преди
                        да са застинали.
                           Колко малко
                               тленност
                          е безсмъртна!
                          Малко думи –
                        правят небесата.
                        Искаш ли отново
                           да се върнеш,
                               направи
                              като децата.