Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

ДИМИТЪР БОРИМЕЧКОВ

„НЕ, НЕ - ОТ БЪЛГАРИЯ,
ЧРЕЗ КИРИЛ И МЕТОДИИ"

Из предоставеното ни от нашия автор и сътрудник - писателят и журналистът Димитър Боримечков, интервю „Граф Николай Игнатиев: Българската следа в неговата житейска мисия" с Калина Канева - автор на книгата „Н. П. Игнатиев - графът на българите" (2008; 535 с., 400 илюстрации.

Калина Канева: „С голяма радост и с неописуемо вълнение работих в архива на граф Игнатиев. Видях там и писмата на графиня Игнатиева. Нали вече бях прочела негови писма и исках да разбера има ли отговори. И сварих на масата подредени томчета с подвързани писма огромно количество. Аз можах само да ги докосна, да ги разлистя. Прочитах по някой пасаж и си го преписвах. Един откъс беше страхотен. Ето какво пише съпругата на граф Николай Игнатиев: „Ти знаеш колко обичам слънцето, но това намръщено сиво небе ми се отрази много зле на настроението, а твоята позлатена обстановка - още повече. И когато аз настоявам да си подадеш оставката, това е за твое добро, макар да знаеш, че аз предварително одобрявам това, което ти си решил да правиш". И в този дух. И накрая допълнение: „Забравих да ти кажа, че за Скобелев се разпространяват интриги в двора, но той е твой поклонник и затова ми е симпатичен. Вярва във величието на Русия и ненавижда петербургското блато". Тя така пише за Скобелев на мъжа си - министъра на вътрешните работи. С няколко думи се прави характеристика на трима човека: той е твой поклонник и затова ми е симпатичен. Вярва във величието на Русия и ненавижда петербургското блато. Просто показва - тя каква е, той - какъв е, и Скобелев - също. След няколко месеца Скобелев умира внезапно. Почти по същото време граф Игнатиев е принуден да си подаде оставката като министър и като участник в руската политика. Така по трохички събирах факти: тук ще намеря нещо, там нещо. Докато най-накрая можах да сътворя тази книга над 500 страници, в която не само описвам живота на граф Игнатиев, а и на неговото обкръжение, неговите предци и потомци. Търсейки неговите следи, описвам и това, което съм срещала по моя път, в моя живот. Винаги съм се питала: какъв е този вътрешен подтик, който е накарал граф Игнатиев да приеме българската съдба като своя житейска мисия. И до края на живота си той продължава да поддържа връзка и да обича България. В писмата до жена си, които бяха публикувани през 1999 година за първи път в Москва ("Походные письма с театра военных действий 1877 г.") намерих следните редове: „Отец Николски проведе обедна литургия в българска черква, на българска почва - за първи път очистена от турците, в присъствието на руския император. Ние връщаме нашия дълг към родината на просветителите Кирил и Методий!" (Град Бяла, България). Значи, ето какво той е смятал за дълг на Русия към България! Освен това, човекът, който 13 години е живял в бившата столица на Византия, в Цариград, не се съмнява коя е родината на Кирил и Методий, той си го казва направо. После намерих в мемоарите на други дипломати един пасаж, който на мен ми направи впечатление. В посолството в Цариград се водел някакъв разговор и неговият помощник Нелидов казал: „Русия е получила православието чрез Византия". Игнатиев веднага го апострофирал: „Не, не - от България, чрез Кирил и Методий". Димитър Боримечков: „Това говори, че той добре знае историята и борави с документи." Калина Канева: „Естествено. Той е човекът, който е снабдявал непрекъснато руските учени с материали за южните славяни, за България и т.н. Освен това, неговият район, който обслужвал дипломатически Османската империя - е огромен. Той обхваща не само славянските племена, населяващи Балканския полуостров, но и Мала Азия, светите места - Палестина, Атон, Гърция. И навсякъде е имало руски консулства. И той ги ръководи. Димитър Боримечков: „Кое дело на граф Игнатиев за България е най-важно?" Калина Канева: „Аз смятам, че най-важното е неговото майсторско, дипломатическо, завоалирано участие в създаването на независима българска църква. Защото това действително е бил мостът към политическа независимост, тъй като създаването на български екзархат става чрез султански ферман. И Сан-Стефанският мирен договор имал за цел да сложи границите на България по екзархата. Негов принцип е бил - да изучи реалната действителност, да начертае план за действия и да го преследва до изпълнението му.

Той се солидаризира с борбата на българския народ за самостоятелна българска църква и спомага тя да дойде от ръцете на султана. Султанът го е направил не само защото е бил приятел с Игнатиев и се е поддал на него, а и защото е целял да противопостави гърците на българите. Но ние сме спечелили. После идват въстанията, идва Цариградската конференция, на която за първи път Великите сили признават, че има България. И подписват такъв трактат - предложение към Турция да даде автономия на България, с което, разбира се, турците не се съгласяват. Именно генерал Николай Игнатиев „изстрелва" своя ултиматум: „Или автономия, или анатомия", тоест война. Което и става, защото вече няма друг път. И граф Игнатиев поставя подписа си в Сан Стефано под свободата и възстановяването на българската държавност.